Животът не откликва на усилието.Той откликва на съгласието.
На онзи вътрешен момент, в който спираш да се разкъсваш между това кой си и това, което се очаква от теб.
Между истината, която усещаш, и ролята, която играеш, за да бъдеш приет.
Решенията, родени от страх, винаги звучат логично.
Те са добре аргументирани.
Подкрепени от опит, статистика и чужди истории.
Но в тях няма живот.
Има оцеляване.
Решенията, взети от нуждата да се доказваш, са шумни.
Пълни с действие, резултати и движение.
Но вътре в тях има напрежение.
Постоянна надпревара.
Невидима умора, която не си признаваш.
Съгласието със себе си е тихо.
То не настоява.
Не бърза.
Не се обяснява.
То идва като ясно вътрешно „да“, което не търси одобрение.
Като усещане за подреждане.
Като покой, който не означава застой, а точност.
Когато решенията ти започнат да идват от това място, животът се променя.
Не защото си направил нещо повече.
А защото си спрял да се насилваш.
Случайностите започват да работят за теб.
Срещите се случват навреме.
Вратите се отварят без натиск.
Не защото Вселената те възнаграждава, а защото вече не ѝ противоречиш.
Животът не иска да го убеждаваш.
Той иска да си в истина със себе си.
И когато решенията ти престанат да идват от страх, очаквания и нужда да се доказваш,
животът спира да ти се противопоставя
и започва да откликва.
Пълните срещи, дълбоките разгръщания и истинската работа ще бъдат само в Patreon пространството.
Няма коментари:
Публикуване на коментар