Тя идва, когато спреш да бягаш от себе си.
Не е еуфория. Не е позитивно мислене.
Светлината е вътрешна подреденост.
Ето пет неща, които я събуждат.
В момента, в който си кажеш истината – за връзка, за избор, за посока – нещо в теб се изправя. Истината може да боли, но тя връща енергията ти обратно у дома. Лъжата те държи жив, но тъмен. Истината те прави свободен.
Светлината не влиза в претъпкано пространство. Хора, роли, мечти, които не са твои – те тежат. Пускането не е провал. То е знак, че си пораснал достатъчно, за да не се държиш за миналото от страх.
Тялото не лъже. То знае кога си извън пътя си и кога си у дома. Когато спреш да живееш само в главата си и се върнеш в дъха, в усещането, в момента – светлината започва да тече. Без усилие.
Няма чиста светлина без сянка. Колкото повече отричаш гнева, болката, страха – толкова повече те управляват. Когато ги видиш, без да се идентифицираш с тях, те се превръщат в сила. Светлината не воюва с тъмното – тя го осветява.
Истинското доверие идва, когато вече не знаеш какво следва, но знаеш кой си. Когато спреш да контролираш и започнеш да присъстваш. Светлината не идва от сигурността. Тя идва от вътрешното „да“, което казваш на живота.
Светлината не се създава.
Тя се разкрива.
И всеки път, когато се връщаш към себе си,
тя вече е там.

Няма коментари:
Публикуване на коментар