Разправяше ми един българин от Варненско, от село Николаевка, как пътувал един ден с колата си, впрегната с два коня. По едно време гледа, едно момче върви подир колата и моли да се качи, да тури дисагите си в колата, да не му тежат. Спрях колата и казах на момчето: Дръж юздите, ще сляза за малко и после ще продължим. Момчето, като взе камшика, че като удари конете, трябваше да тичам след него два километра път, докато го стигна. Ще качиш едно дете на колата си, ще слезеш за малко от колата и след това ще имаш една особена опитност. Няма защо да разправяш за такава опитност – представяте си, каква е тя. Като вземат зимно време юргана или дрехата ви, каква ще бъде опитността ви? Ще усетите студ и ще разберете, че много сте изгубили. Ако е лятно време, няма да почувствате голяма загуба.
Съвременните хора не трябва да губят оная реалност, която им дава здравословното състояние, която ги прави здрави. Аз наричам тая реалност – реалност на добродетелите на човечеството. Днес силна дума не е „Бог“, но човещина. От всички се изисква човещина. Ако в своята човещина ти не обичаш ближния си, ако не обичаш своя баща, ако не обичаш своята дъщеря, ако не обичаш своя син, ако не обичаш своя приятел, ако не обичаш своя слуга, ако не обичаш всички животни, които ти служат, в какво се изявява величието на човека?
Ако снемете един министър от реалността, в която се намира, де отива той? В оня свят ли е отишъл? Сега в България съдят всички министри, всички видни българи, които управляваха четири години. Направили някаква погрешка, за която ги съдят. В оня свят ли ще ги изпратят? Сега разискват, като ги осъдят, как ще ги екзекутират – с обесване или със застрелване. Всички хора са изплашени. И министрите нека кажат: Братя сгрешихме, простете ни. В бъдеще ще изправим погрешката си, не само на думи, но и на дело.
Аз давам един съвет: Вместо да ги осъдят на смърт, да ги изпратят в някое село, да слугуват пет години на един добър селянин. Да става министърът сутрин рано, да впряга колата и да отива да оре. При това, да работи не само на домакина, но и на цялото село. А от министъра се иска да бъде образцов слуга. Тая идея не може да се приложи сега, но в бъдеще. Като сгреши един професор, да стане слуга; като сгреши един учител, да стане слуга; като сгреши един ученик, да стане слуга; като сгреши един религиозен човек да стане слуга. Всеки доброволно да предложи услугата си и да каже: Аз не изпълних Божия закон, искам да слугувам без пари; цяла година ще ви слугувам само за хляб, ще бъда образец на добър слуга.
Сега вие задавате въпроса, как може да се служи без пари. Не е лошо да служиш с пари, но и без пари не е лошо да служиш. Като се говори за служене без пари, вие сте недоволни. Кажете, кое подбужда майката и бащата да слугуват на децата си? На какво се основава онова учреждение на брачния живот? Там любовта се проявява и без пари служат. На какво се основава бракът? Там мъжът и жената слугуват един на друг без пари. И единият се жертвува, и другият се жертвува. Всичкият спор, всичката мъчнотия произлиза от факта, че жената не работи според както е обещала; и мъжът не работи според обещанието си. Не е лесно да служиш с любов. Аз говоря за семейството като за една велика работа, като за едно благородно учреждение. За това се изисква голямо знание. Човек трябва да бъде виртуоз, за да живее добре в семейството си. Виждате какви мъчни композиции изпълняват някои цигулари. Вие слушате деветата симфония на Бетховена или шестата на Чайковски и виждате, че обикновени цигулари не могат да ги изпълняват. Големи музиканти са нужни. За да се изпълни нещо от Бетховена или от Чайковски, всички музиканти трябва да бъдат добри. От всички оркестранти се иска знание.
Казвам: Цялото човечество е съставено от хористи и инструменталисти, изпратени на земята да пеят и да свирят. Щом говориш, ти си певец; щом пишеш, ти си певец; щом ходиш, ти си певец; щом работиш, ти си певец. Като работиш с любов, ти си певец и музикант. Наблюдавам, като ходи човек, дали произвежда някакъв звук или шум. Ако произвежда звук, казвам: Музикант е тоя човек. Ако произвежда шум, казвам: Тоя човек е новак, едва е влязъл в училището, не може още да ходи. Той не взема верни тонове. Човек, който работи, който знае да шие, да пише, е музикант. Вещият поет и писател има нещо музикално в себе си. Оня, който не е музикален, пише и заличава, докато най-после скъса книгата и казва: Няма накъде да се излезе!
"Реалности в живота"
Извънредни беседи , Последното Слово , София, 5 Ноември 1944г.
Учителя Беинса Дуно
Няма коментари:
Публикуване на коментар