Постоянното оплакване е най-големият виновник за всичките ти неуспехи.
Невронауката показва, че когато човек се фокусира непрекъснато върху това, което не е наред, се активира стресовият отговор на мозъка и нивата на кортизол – хормонът на стреса – се повишават.
Това директно потиска способността на нервната система да се адаптира – включително и при тренировки, където именно адаптацията е в основата на напредъка.
Когато мозъкът е под стрес, той възприема усилието като заплаха, а не като стимул за развитие.
Повишеният кортизол не влияе само на настроението – той нарушава комуникацията между невроните, отслабва ефективността на синапсите и прави мозъка по-малко чувствителен към учене, гъвкавост и промяна.
Освен това изкривява възприятието за опасност, стеснява вниманието и намалява прецизността при вземане на решения.
В резултат проблемите изглеждат по-големи, възможностите – по-малко, а усилието – по-тежко, отколкото е в действителност.
Мозъкът не вижда света ясно – вижда го през филтъра на хроничния стрес, който го прави по-мрачен и песимистичен.
Оплакването не просто ограничава адаптивността – то изкривява преценката, като повишава стресовите хормони отново и отново, то отслабва способността на мозъка да се променя и замъглява яснотата, с която възприемаш и оценяваш реалността.
Няма коментари:
Публикуване на коментар