ДВА ЗАВЕТА - ДВА ЗАКОНА - ДВЕ ГРУПИ ХОРА
Откъде идва огромната разлика в поведението на хората? Защо има търсещи хора и такива, които се задоволяват с това, което им предлага този свят - най-вече удоволствия, радости, но и скърби, и които живеят ден за ден, без никаква ясна представа защо съществуват на този свят?
Съществуват две сили, които се борят в човека и за човека. Едните са силите на себеутвърждаването. В Библията те се наричат: “господаря на този свят” (Йоан 14:30), “световните владетели на мрака на този свят” (Послание до ефесяни 6:12), “звяра, излизащ от бездната” (Откровение на Йоан 13:11). В терминологията на Школата те се наричат еони и архонти (егрегори). Другите са силите на Светлината, на Братството на Живота, Христовите сили, така наречения тринадесети еон.
Едната група живее под властта на “господаря на този свят”, на дванадесетте еона, напълно неосъзнаваща Божественото си призвание, хора "спящи, слепи и глухи", а другата се опитва да се освободи от тяхната хватка чрез атмосферната сила на Христос.
ХРИСТОС - "МОЕТО ЦАРСТВО (БОЖЕСТВЕНОТО ЦАРСТВО) НЕ Е ОТ ТОЗИ СВЯТ"
Силите на тъмнината и измамата ни внушават, че този свят, земята и небето, т.е. този свят и отвъдният свят, са първоначалното Божие творение. Ако ние не сме доволни от този свят, те ни утешават с отвъдния свят и неговото "небесно" царство. Тези власти буквално управляват света и човечеството от своя невидим трон, както тук, така и в отвъдното.
За тях това е една жизнена необходимост и понеже произлизат от земния свят, за да могат да съществуват, те трябва да се утвърждават тук. Те стимулират мислите, желанията и чувствата на хората и ги подтикват към определени действия. Така те изцяло контролират и определят поведението на човешката личност. Затова в Светото Писание се казва: “защото Бог не гледа на лице” (Послание до римляни 2:11) и “има Господар на небесата, у когото няма лицеприятие” (Послание до ефесяни 6:9) - (т.е. Бог не приема личността). Бог, Духът, може да се обърне единствено към Духовната искра в човека. И той би могъл да промени нещо в човека само тогава, когато себеутвърждаването на личността изчезне напълно.
ЗОВЪТ НА СВЕТЛИНАТА
Затова Силите на Светлината не се обръщат към себеутвърждаващата се личност на човека. Те също така не се борят срещу тъмнината, срещу силите на себеутвърждаването. Това не е необходимо в мрака на този свят. Светлината само се излъчва над падналото човечество – в непрекъсната, безлична светлинна вибрация, и винаги отново се случва, някои “слепи” да прогледнат и да реагират на Светлината.
Това безлично излъчване е навсякъде и за всички. То е като зов, който се насочва директно към Духовната искра, за да я пробуди за живот. Единствено на тази основа, с пробудена Духовна искра, човекът се превръща в Духовно търсещ, в търсач на Истината. Това е пробуждането на Праспомена в човека - за славното му минало и възможността за едно славно бъдеще.
Всеки човек бива докоснат от този зов, от това излъчване, защото то е вездесъщо. И според вътрешното си състояние човекът реагира позитивно или негативно. Негативно означава да не чува зова и да не го разбира. Позитивна реакция означава, да прозре живота в тъмнината и да се "обърне" към Светлината.
КАК ДА СЕ ПРОБУДИМ ЗА СВЕТЛИНАТА?
Как може човек да се пробуди за Светлината?
Ние вече говорихме за това, че природнороденият човек, земният човек, е свързан с един микрокосмос, с една по-голяма жизнена система. В центъра на този микрокосмос се намира един остатъчен атом от първоначалния човек. Той е последният остатък от Божественото в човека и се споменава в свещените писания на всички времена.
В християнското Евангелие Иисус го сравнява със синапено семе, от което първоначалното царство може да се развие, в източните религии се говори за безценната перла в лотосовия цвят, а Розенкройцерите казват днес на съвременен език: атомът на Духовната искра е Светлинният принцип във вас. При определени условия този Светлинен принцип може да бъде докоснат от Христовата Светлина и тогава човекът в земна дреха може да я възприеме в една определена точка на сърцето. Той получава в сърцето си един светлинен импулс от Светлинния принцип, от Духовната искра. Това чувствително място в човешкото сърце може при определени условия да влезе в контакт с атома на Духовната искра и в тази светлина човек познава себе си. Чак тогава той ще получи истинско разбиране за това, което ние наричаме двете природи и никога вече няма да напусне тази светлина; тя, заедно с Школата, ще стане за него водач, който му показва как да се освободи от земното жизнено поле.
НОВИЯТ ЗАВЕТ - БОЖЕСТВЕНИЯТ ЗАКОН
Един ден това фундаментално излъчване ще докосне сърцето ни и Божественият закон отново ще бъде написан вътре в него. Тогава ние съвсем естествено ще заживеем според този закон. Тези излъчвания денонощно ще ни проникват и ще ни съпътстват при всичко, което правим. Духовната школа на Розенкройцерите е един фокус на Силите на Светлината. В нея силите на Братството на Светлината се освобождават и концентрират в особено голяма степен. Така в Духовната школа атомът на Духовната искра на търсещия човек бива докосван особено интензивно и ако реагира позитивно, той долавя Гласа на Духовната искра в сърцето си.
НОВОРАЖДАНЕТО ОТ ВОДА И ДУХ
Тогава в него може да започне процесът на “новораждането от Вода и Дух”.
Всички свещени писания по света свидетелстват за този процес: “Човекът на тъмнината, зeмният човек трябва да се смалява и да изчезне, а човекът на Светлината трябва да расте!” “Който загуби живота си заради Мен, ще го спечели.”
Колко вълнуващо описва Гьоте борбата си за Светлина:
“Дълго се съпротивлявах,
накрая се предадох. –
Когато старият човек стане на прах,
тогава израства Новият човек!”
“И докато не си постигнал това:
да умреш и да се родиш отново,
ти си само тъжен гост
на тъмната Земя.”
Накрая искаме да цитираме следното от книгата “Голямата революция” от Ян ван Райкенборг:
“И така, ние виждаме, че новораждането – така както Иисус го описва на Никодим, т.е. новораждането от Вода и Дух, от първоначалната материя магика – се е практикувало още в най-далечното минало на световната история. На Братството на Розата и Кръста не трябва да се гледа като на носител на нещо ново, а по-скоро като на служител на свещеното и древно Братство на Неподвижното царство, на Fraternitas Universalis (Универсалното Братство), на което е позволено отново да посочва верния Път.”
Вашите приятели от Духовната школа на Златния Розенкройц
