Какво е правил Иисус от тринадесетата до тридесетата си година? Евангелията не казват и дума за това.Там има умишлена празнина и дълбоко Тайнство - защото всеки пророк, колкото и велик да е, трябва да мине през Посвещение. Неговата Древна Душа трябва да бъде пробудена и да осъзнае своите сили, за да изпълни новата си мисия.
Езотеричната традиция на теософите от Древността и съвременните времена е в съгласие с това, потвърждавайки, че Учителят Иисус е могъл да бъде Посветен единствено при
Есеите - последното Братство, в което все още били живи традициите на прорицателството и които тогава обитавали бреговете на Мъртво море. Есеите, чиито обичаи и Тайни Учения са разкрити от Филон Александрийски, били известни най-вече като целители чрез могъщите сили на Духа.
Асайя означава лечител, целител.
Есеите са били целители на Душата. Както било подходящо за непосветеното човечество, евангелистите оставили да витае пълно безмълвие за Посвещението на Учителя Иисус - безмълвие, дълбоко като това на Мъртво море. От онова Посвещение теса ни разкрили само неговия завършек при кръщението в река Йордан. Ала след като сме разпознали, от една страна, трансценденталната индивидуалност на Учителя Иисус, идентична с тази на Пророка на Ахура Мазда, и знаейки, от друга страна, че
кръщението в река Йордан е прикритие на изумителното Тайнство на въплъщението на Христос, потвърдено в Окултното Писание, прозиращо през символите, които се реят над евангелския разказ, ние можем да пресъздадем, в нейните основни фази, тази единствена порода си подготовка за най-необикновеното събитие в историята.
При устието си в Мъртво море, долината на река Йордан била най-впечатляващата гледка в Палестина, несравнима с нищо друго. Щом я съзрем да се спуска от безплодните височини на Йерусалим,имаме усещането за грандиозна пустош, над която струи свещено дихание, завладяващо сърцето. От пръв поглед разбираме, че тук навярно са се случили най-великите религиозни събития на Земята. Заемащи целия хоризонт като мъгливо-синкава ивица, пред нас се извисяват Моавските планини. Голите им върхове са разположени на етажи като сводове и куполи, но над бурния им океан, който се губи в разпрашена мъгла и светлина, господства дългата линия на самия хоризонт, също както вечността господства над времето. Там можем да различим очертанията на планината Небо, по-оголена от останалите, където Мойсей отишъл да предаде Душата си на Яхве. Между стръмните планини на Юдея и огромната верига на Моавските планини се простира обширната долина на река Йордан - дива пустиня, обкръжена от малки горички и ливади.
Пред нас е оазисът на Йерихон с неговите палми и лози, големи като чинари, и неговите килими от трева, които се вълнуват през пролетта, осеяни с червени анемонии. На повече от една левга разстояние, река Йордан тече между бели пясъци и дюни, за да се изгуби в Мъртво море. Това изглежда като лазурен триъгълник между високите носове на Юдея и Моавските планини, които го обграждат, сякаш за да го пазят по-добре. Около прокълнатото езеро, което според библейското предание покрива погълнатите от огнена бездна Содом и Гомор, цари мъртва тишина. Неговите леко мазни и изключително солени води съдържат асфалтова смола и убиват всичко, до което достигнат. Никакви платна не се ветреят там, никакви птици не летят. По облите камъчета на сухите и песъчливи брегове се трупат само мъртви риби, върху белите скелети на които растат алое и дива смоковница. И все пак повърхността на тази течна маса с цвета на лапис лазули е магическо огледало, което непрестанно мени своя облик като хамелеон. Зловеща и оловносива - под буреносните облаци, когато е озарена от слънчевата светлина, тя разкрива бистрата синева на своите дълбини и отразява във фантастични образи колосалната архитектура на планините и играта на облаците. Езерото на смъртта е и езеро на видения, пълни с Откровения.
Тази долина на река Йордан, някога тъй плодородна, а днес - опустяла, подобно на коридор, водещ към Мъртво море като към някакъв ад без изход, ни изглежда като място, отделено от света и пълно с плашещи контрасти. Вулканична природа, обработена от буйни сили - и съзидателни, и разрушителни.
Приятният оазис на Йерихон, напояван от сернисти извори, сякаш предизвикателно се смее с топлия си дъх на сгърчените планини с демонични форми. Тук цар Ирод държал харема си в разкошни дворци, а по-нататък, в пещерите на Моавските планини, ехтял гласът на пророците. Стъпките на Иисус, запечатали се върху тази земя, смълчали последните вопли на позорните градове. Това е страна, белязана от властния печат на Духа. Всичко в нея е възвишено: и тъгата, и тишината, и необятността. Човешката реч заглъхва там; тази земя е устроена само за Божието Слово.
Съвсем разбираемо е защо Есеите са избрали за своя обител най-уединеното кътче край езерото, наречено от Библията "Морето на самотата". Ен-Гади е тясна тераса с форма на полумесец, разположена в подножието на тристаметрова отвесна скала на западния бряг на т.нар. "Асфалтово море", от страната на Юдейските планини. През I век от н.е. там се виждали къщите на последните целители, построени от сушена пръст. В тясна клисура те отглеждали сусам, лозя и жито, прекарвайки по-голямата част от живота си в четене и размисъл. Именно там Учителят Иисус получил Посвещение в пророческата традиция на Израил, както и съгласно традициите на Вавилонските Магове и на Хермес относно Слънчевото Слово. Ден и нощ, предопределеният Есей четял историята на Мойсей и пророците, но единствено чрез вглъбен размисъл и чрез вътрешната Светлина, усилваща се в него, той постигнало съзнаване на своята мисия. Сега, когато четял словата от книгата Битие, те отеквали гръмовно в него като хармоничния тътен на небесните тела, въртящи се в своите сфери. И това Слово творяло нещата в необятни картини: "Елохим рече: "Да бъде Светлина!". И стана Светлина. Елохим отдели Светлината от Тъмнината".
И Иисус съзрял как се раждат световете, Слънцето, планетите. Ала какво било удивлението му, когато, към тридесетгодишната му възраст, една нощ, докато спял в една пещера на върха на отвесната скала, бил сполетян ненадейно от видението на Адонай, което не го било посещавало още от детството му... И тогава - като с удар от мълния - си спомнил, че вече е бил Негов пророк, преди няколко хиляди години. Разбрал, под вълните на огнения поток, който го погълнал, че той, Иисус от Назарет, е бил Зороастър, Пророкът на Ахура Мазда, по върховете на Албордж и сред народа на арийците! Значи, сега се е върнал на Земята, за да Го утвърди отново? Радост, Слава, невиждано Блаженство... Той живеел, дишал в същата тая Светлина... Ала каква нова мисия, отредена му от страховития Бог, го очаквала сега?
Последвали седмици на безмълвен и съсредоточен възторг, през които галилеецът преживял отново предишния си живот. После това съществувание отново се изпарило като мъгла в бездънна пропаст. Сега, с Окото на Ормузд-Адонай, сякаш обхващал вековете, изтекли след смъртта му - и това му причинявало остра болка. Като потрепващо платно на огромна картина, пред него се разгърнал упадъкът на арийската раса, на юдейския народ и на гръко-римския свят. Преживявал пороците, престъпленията, страданията. Видял изоставената от Боговете земя - понеже повечето от древните Богове се били оттеглили от извратеното човечество, а Бог Отец, Неведомият, бил твърде далеч от окаяното човешко съзнание. Вече изродилият се Мъж, превърнал се в злодей, умирал от жажда по отсъстващите Богове, без сам да осъзнава това. И така Жената, която имала потребност да вижда Бога в Мъжа, умирала от липсата на Херой, на Учител, на Жив Бог. Тя се превръщала в куртизанка или жертва, като възвишената и трагична Мариамна, дъщеря на Макавеите, обичала с велика обич тиранина Ирод и срещнала само ревност, недоверие и кинжала на вероломен убиец...
И Учителят Иисус, странстващ по стръмните скали на Ен-Гади, слушал отдалече ритмичния пулс на езерото. Този дълбок глас, който се усилвал, докато отеквал в грапавините на скалите като необятен вопъл с хилядократно ехо, му заприличал на призива на вълната от човеци, надигаща се към Адонай и умоляваща Го да изпрати Пророк... Спасител... Бог!
И древният Зороастър, превърнал се в смирен Есей, също призовавал Господа. Нямало ли да дойде царят на Слънчевите Архангели и да му разкрие мисията? Ала той все не идвал. Вместо ослепителното видение, един черен кръст го преследвал неотлъчно и насън, и наяве. И отвътре, и отвън, все този кръст витаел пред него. Съпровождал го по брега, следвал го по стръмните скали и се извисявал нощем като гигантска сянка между Мъртво море и звездното небе. Когато се обърнал въпросително към невъзмутимия призрак, един глас откликнал дълбоко в него:
- Ти положи тялото си на олтара на Адонай като лира от слонова кост и злато. Сега твоят Бог те призовава да се изявиш на хората. Той те търси! Той те иска! Няма да Му избягаш! Поднеси себе си като свята изкупителна жертва! Прегърни кръста!
И тогава тръпки побили Иисус от глава до пети.
В същото време до отшелниците в Ен-Гади достигнала чудна мълва. Двамина Есеи, завърнали се от река Йордан, съобщили, че Йоан Кръстител проповядва покаяние за греховете на брега на реката, всред огромно множество. Той възвестил идването на Месията, като рекъл: "Аз ви кръщавам с вода, но Онзи,Който ще дойде, ще ви кръсти с Огън" 1. Това ново движение се разпростряло из цяла Юдея и настъпило чудно оживление.
И така, една утрин Учителят Иисус се разхождал по брега на Ен-Гади със старейшината на Есеите, столетник и водител на братството, и му рекъл:
- Йоан Кръстител възвестява идването на Месията. Кой ще бъде този Месия?
Старецът дълго се взирал в сериозния ученик, а после рекъл:
- Защо питаш, щом знаеш това?
- Искам да го чуя от твоите уста.
- Добре, чуй тогава: това ще си ти! Ето вече десет години, откак те подготвяме. В Душата ти веч е просияла Светлината, но е нужна също и воля. Готов ли си?
В отговор Иисус само прострял ръцете си под формата на кръст и свел глава. Тогава старият душецелител се преклонил доземи пред своя ученик и целунал нозете му, които облял с порой от сълзи,изричайки следните слова:
- Щом е така, в теб ще слезе Спасителят на света. Застинал от тая страховита мисъл, Есеят, посветил се на
Великата Жертва, стоял, без да помръдне. Когато столетникът се изправил, Иисус рекъл:
- Готов съм.
Те отново се вгледали един в друг: една и съща Светлина, една и съща решителност искряла в овлажнелите очи на Учителя и в пламтящия взор на ученика.
- Иди при река Йордан - рекъл старейшината. - Йоан те чака за Кръщението. Върви в Името на Адонай!
И Учителят Иисус се отправил натам с двама млади Есеи.
Йоан Кръстител, в когото Христос по-късно разпознал пророк Илия, в онова време бил представител на последното въплъщение на старото импулсивно и спонтанно пророчество. В него все още надавал рев един от онези диви аскети, които, подтикнати от Духа, възвестявали на народи и царе Божието наказание и възцаряването на Правдата. Около него се събирала развълнувана и пъстра тълпа, състояща се от всички елементи на тогавашното общество и привлечена от мощните му слова. Имало враждебно настроени фарисеи, ентусиазирани самаряни, простодушни бирници, войници на Ирод, брадати идумейски пастири с целите си стада кози, араби с камилите си и дори гръцки куртизанки от Сепфорис, дошли от любопитство на пищни носилки със свита от роби. Всички идвали с различни чувства, за да чуят онзи "глас, който вика в пустинята". Който искал, получавал кръщение, но това не било игра. Под властния глас и грубата ръка на Кръстителя, трябвало да се потопят във водата на реката и да останат потопени там няколко секунди.Излизали от водата пречистени от всичко скверно и някак преобразени. Ала през какъв труден миг трябвало да преминат! При продължителното потапяне имало опасност да се задушат. На повечето им се струвало, че умират, и губели съзнание. Казват, че някои са се удавили. Опасността в тази церемония самоя правела още по-привлекателна за народа.
И тъй, в онзи ден сред множеството, разположило се да лагерува край завоя на река Йордан, където Йоан проповядвал и кръщавал хората, се надигнало негодувание. Един лукав книжник от Йерусалим,насъскван от фарисеите, подстрекавал тълпата и казал на пророка, облечен в одежда от камилска вълна:
- Ето, че мина година, откакто ни възвести идването на Месията, който ще повали силните на земята и ще въздигне наново царството на Давид. Кога ще дойде този Месия? Къде е той? Кой е? Покажи ни този Макавей, този цар на юдеите. Ние сме многобройни и въоръжени. Ако си ти, кажи ни и ни поведи да нападнем Махерус, двореца на Ирод или кулата на Сион, завладяна от римляните. Казват, че си Илия. Е,тогаз, мятай мълнията!...
Надигнали се викове, блеснали копия. Заплашителна вълна от ентусиазъм и гняв тласнала тълпата към пророка.
Изправен пред този бунт, Йоан се втурнал към метежниците, със своя облик на брадат аскет и пророческата си "лъвска грива", и се провикнал:
- Назад, рожби на Ехидна и на чакалите! Мълниите на Йехова са приготвени за вас!
Още от сутринта на този ден, серни пари се издигали над Мъртво море. Черен облак покрил с мрак цялата долина на река Йордан; разнесъл се далечен гръм. При този глас от небето, който сякаш отвръщал нагласа на пророка, тълпата, обзета от суеверен ужас, отстъпила и се разпръснала из бивака. В миг мястото опустяло около разгневения пророк и той останал сам на брега на дълбокия залив, където река Йордан образувала меандър сред гъсталак от тамарикс, мастикови дървета и тръстика.
Скоро след това небето се прояснило на зенита. Лека мъгла, подобна на разсеяна светлина, покрила долината, скривайки върховете и позволявайки да се види само подножието на планините, където играели бакърени отблясъци.
Йоан съгледал пристигащите трима Есеи. Той не познавал никого от тях, но разпознал ордена по белите им одежди. Най-младият му рекъл:
- Старейшината на Есеите моли пророк Йоан да даде Кръщение на нашия брат Избраник, на Назорея Иисус, върху чиято глава никога не е минавал бръснач.
- Нека бъде благословен от Господа и нека влезе в свещените води! - рекъл Йоан, обзет от почит предвеличието на непознатия, висок на ръст, красив като Ангел и блед като мъртвец, който крачел към него със сведени очи. Във всеки случай, Кръстителят все още не подозирал за възвишеното Тайнство, в което щялда изиграе ролята на свещенослужител.
Учителят Иисус се поколебал за миг, преди да влезе във водоема, където река Йордан образувала лек водовъртеж, след което решително се потопил и изчезнал под течението. Йоан държал ръката си простряна над тинестата вода, докато изричал обредните слова. От другата страна двамината Есеи стоели неподвижни, като приковани към земята, в мъчителен страх от смъртта. Забранено било да се помага на кръщавания да излезе от водата. Хората вярвали, че в преминаващия през Кръщение е влязло Диханието на Божествения Дух чрез ръката на пророка и чрез водата на реката. Повечето излизали от изпитанието възродени; някои умирали от него, други обезумявали и ставали като обладани. Наричали ги "обсебени от демони". Защо тогава Учителят Иисус се забавил да излезе от река Йордан, чийто зловещ водовъртеж продължавал да клокочи над това съдбовно място?
В тази минута, в тая тържествена тишина, се осъществило събитие с неизмеримо значение за нашия свят. И ако то имало хиляди невидими свидетели, то на Земята те били само четирима: двамата Есеи, Кръстителя и самият Учител Иисус.Три свята били пронизани като от мълния. Тя дошла от Духовния свят, през астралната атмосфера на Земята, за да проблесне и отекне на човешкия физически план.
Земните актьори в тази Космична драма били поразени от нея по различни, но еднакво мълниеносни начини.И така, най-напред, какво се случило в съзнанието на Учителя Иисус? Усещане, че се удавя, потопен под водата, последвано от ужасен гърч. Етерното тяло е яростно изтръгнато от физическата му обвивка. За няколко секунди целият минал живот се завихря в хаос. После - огромно облекчение и мракът на безсъзнателното.
Трансценденталният Аз, безсмъртната Душа на Учителя Иисус завинаги напуска физическото си тяло и се потапя обратно в аурата на Слънцето, която го поглъща. Същевременно обаче,чрез противоположно движение, Слънчевият Дух, Възвишеното Същество, което наричаме Христос, се вселява в напуснатото тяло, за да го завладее чак до мозъка на костите и да оживотвори с нов Огън тази човешка лира, подготвена от стотици поколения и чрез святата жертва на своя Пророк.
Затова ли двамата Есеи виждат мълния да избликва от синьото небе и да озарява цялата долина нарека Йордан? Те затварят очите си пред пронизващия ѝ блясък, сякаш съзрели искрящ Архангел да се спуска стремително в реката, оставяйки зад себе си безброй Духове като огнена следа от пламъци.
Кръстителя не видял нищо от всичко това. Той очаквал в дълбока мъчителна тревога потопеният човек да изплува от реката. Когато най-после новопокръстеният излязъл от водата, свещен трепет разтърсил тялото на Йоан, защото тялото на този Есей изглеждало обляно от Светлина, а сянката, покриваща лицето Му, се била превърнала в омиротворено величие. Такова сияние, такава благост струели от взора Му, че в миг пустинникът усетил как се стопява цялата горчилка на живота му. Щом Учителят Иисус, с помощта на Своите ученици, облякъл дългата Си есейска роба, Той направил към пророка неизразим жест на благословия и сбогуване. Тогава Йоан, обзет от внезапен възторг, съзрял необятния ореол, обгръщащ отвсякъде тялото на Иисус. После над главата Му се появило чудно видение: Йоан видял как се рее огромен гълъб от ослепителна Светлина, като разтопено сребро, излизащо от пещта. Кръстителя знаел от преданието на пророците, че гълъбът Йона символизира в астралния свят Небесното Вечно Женско Начало, съкровената Тайна на Божествената Любов, която оплодотворява и преобразява Душите, наречено по-късно от християните Светият Дух. Същевременно чул, за втори път в живота си, Изначалното Слово,отекващо в дълбоките Тайнства на Битието, което някога го тласнало в пустинята като звук на тръба. Сега отекнало като мелодичен гръм. Значението му било следното: "Този е Моят възлюбен Син: днес Го родих. "Едва тогава Йоан разбрал, че Иисус е предопределеният Месия.
После със съжаление Го видял как се отдалечава. Следван от двамата Си ученици, Иисус прекосил бивака, където се виждала безразборна смесица от камили, магарета, жени на носилки и стада кози, изящни сепфорийки и свирепи моавци, всякакви люде. Щом Иисус се изгубил от погледа, на Кръстителя му се сторило, че все още вижда как във въздуха се рее финият ореол, чиито лъчи се простирали надалеч.Тогава натъженият пророк седнал върху купчина пясък и хванал главата си в ръце.
Настъпила вечерта, небето се прояснило. Насърчени от смиреното поведение на Кръстителя, войниците на Ирод и бирниците, водени от пратеника на синагогата, се приближили до ревностния проповедник. Навеждайки се над него, присмехулният писар се подиграл:
- Е, кога ще ни покажеш Месията?
Без да става от мястото си, Йоан погледнал строго писаря и рекъл:
- Безумци! Той просто мина сред вас... a вие не Го познахте!
- Какво? Този Есей да е бил Месията... Ами тогава, защо не Го последваш?
- Забранено ми е. Той трябва да расте, а аз - да се смалявам... Задачата ми е изпълнена... Няма да проповядвам повече... Вървете в Галилея!
Един войник на Ирод, подобен на Голиат с лице на палач, който имал почит към Кръстителя и обичал да го слуша, се трогнал и казал състрадателно, докато се отдалечавал:
- Горкият човечец! Неговият Месия го разболя!
Ала йерусалимският книжник избухнал в гръмогласен смях и се провикнал:
- Глупци! Той е обезумял... Много добре виждате, че накарах вашия пророк да замълчи!
Ето такова било слизането на Слънчевото Слово в Учителя Иисус (издигащ го до Христос)
Тържествен час, кардинален момент в историята. Тайнствено - и то с каква огромна Любов! - Божествените Йерархии са работили от Висините в продължение на хилядолетия, за да подготвят идването на Христа и да Му създадат благоприятни условия да озари човечеството посредством други Богове.Главозамайващо - и с какво неистово желание! - човешкият океан се е издигнал от долу нагоре във всеобщ вихър заедно с юдейския народ, за да образува на върха си тяло, достойно да приеме Месията.
Най-сетне жаждата на Ангелите, идеалът на Маговете и зовът на Пророците са изпълнени. Д
вете спирали се докосват. Вихърът на Божествената Любов се е слял с вихъра на човешкото страдание. Образувал се е смерчът. И в продължение на три години Слънчевото Слово ще ходи по Земята в тяло, пълно със Сила и Благодат, за да докаже на всички човеци, че Бог съществува, че Безсмъртието не е празна дума, че който люби, който вярва и който жадува, може да достигне Небето, минавайки през смъртта и Възкресението.
