Пиеш витамин D, но няма ефект? Ето защо

Аптеки Равиа

Пиеш витамин D, но няма ефект? Ето защо

Как да го приемаш правилно (за да има смисъл):

Приемай го с храна, най-добре с малко мазнини (яйца, ядки, авокадо, зехтин) – витамин D е мастноразтворим и така се усвоява по-добре.

Сутрин или вечер? Няма строго правило – избери удобно време и го приемай редовно, за предпочитане с основно хранене.

Постоянство – най-добри резултати се постигат с редовен прием в подходяща доза, вместо със случайни високи дози без препоръка.

D3 и D2 повишават нивата, но D3 често води до по-високи/по-дълготрайни стойности на 25(OH)D.

Ако приемаш по-високи дози по схема – най-разумно е да има проследяване с 25(OH)D (и при нужда – калций).

Малко известни, но важни факти:

• Витамин D не е „само витамин“ – тялото го използва като хормоноподобен сигнал и го активира на стъпки в организма.

• „Слънце през прозореца“ не помага – UVB лъчите не преминават през стъкло.

• Естествено витамин D се съдържа в малко храни, затова често разчитаме на обогатени храни и/или добавки.

За какво е важен

Кости и зъби – подпомага усвояването на калций и фосфор и минерализацията на костите.

Мускули – важен е за нормалната мускулна функция; при ниски нива по-често има слабост (особено при възрастни).

Имунна система – участва в нормалното функциониране на имунната система.

Комбинации, които често имат смисъл

Витамин D + храна с мазнини – най-лесният „хак“ за усвояване

Витамин D + магнезий (когато има показания) – магнезият участва в метаболизма на витамин D

Витамин D + калций (когато има показания) – при нисък прием на калций с храната

Витамин D + витамин K (фокус костно здраве, когато има показания) – не е универсално; при антикоагуланти (напр. варфарин) не се добавя без лекар

Дози – кратки ориентири (за здрави възрастни)

Повечето възрастни: около 600 IU (15 μg) дневно

Над 70 г.: около 800 IU (20 μg) дневно

Горна безопасна граница: 4000 IU (100 μg) дневно, освен ако лекар не е препоръчал друго.

Високи дози понякога се назначават от лекар (напр. седмични/месечни схеми), но не се правят на своя глава.

Предозиране и безопасност

Предозирането почти винаги е от високи дози добавки, не от храна или слънце.

Прекомерният прием може да повиши калция в кръвта (хиперкалциемия). Симптоми: гадене/повръщане, слабост, силна жажда, често уриниране; при тежки случаи – бъбречни проблеми/камъни.

Ако имаш симптоми или приемаш високи дози – консултация със специалист.

Кога има смисъл от изследване

Ако рядко си на слънце, имаш по-тъмен фототип, наднормено тегло или проблеми с усвояването – изследване на 25(OH)D дава най-точен ориентир.

Важно (за безопасност)

При бъбречно заболяване, саркоидоза/други грануломатозни заболявания, хиперпаратиреоидизъм или склонност към бъбречни камъни – приемът на витамин D е добре да е след лекарска преценка.

Постът е с общ информативен характер и не замества консултация с лекар.

При въпроси за форма и прием – пиши ни или попитай на място в аптеки Равиа

Месечен бюлетин на Духовната школа на Златния Розенкройц Февруари 2026

 ПРИТЧИТЕ

Скъпи читатели,
   В този бюлетин искаме да разгледаме по-задълбочено и от духовна гледна точка две притчи от Библията: Притчата за богатия младеж и притчата за талантите.
Те са по някакъв начин свързани една с друга. Ще се опитаме да ви ги предадем със собствени думи.

На въпроса на учениците си "Защо им говориш с притчи?" (Матей 13:10-13) Иисус отговаря:
"Защото на вас ви е дадено да знаете тайните на Небесното царство, а на тях не им е дадено. Защото, който има, на него ще се даде и ще има в изобилие, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. Затова им говоря с притчи, защото имат очи, но не виждат; и имат уши, но не чуват, нито разбират."

Притчите разкриват тайните на Божието царство само на вярващите, на "знаещите", на отворените за Духа. В предишния бюлетин обяснихме, че за да разбере видимата (т.е. напечатаната) Библия, човек първо трябва да се научи да чете невидимата Библия.
Това означава да се отвори за Светлината, за Гносиса, така че Светлината да го изпълни, да го просветли и да му даде истинското познание, истинското разбиране. Тогава той ще може да разбира това, което чете или слуша.
Така истинският смисъл на притчата се скрива от онези, които нямат отворени сърца и духовно разбиране.

ПРИТЧАТА ЗА ТАЛАНТИТЕ (Матей 25:14-30)

"Живял някога един мъж от благороден произход и знатно потекло. Един ден той получил покана да отиде в далечна страна, където да бъде коронован за цар. След това отново щял да се върне и ръководи своя народ като цар. Преди да потегли извикал при себе си десет свои слуги. На всеки от тях поверил по един “талант” със заръката да търгуват с него, докато се върне."

(В онези древни времена един “талант” бил сребърна монета с висока стойност. Но ние можем да мислим за “талант”-а и като за една определена дарба, една способност, която можем да използваме.)

"И така, благородният мъж потеглил на път, като оставил имуществото си на слугите си. ...
Дошъл денят, в който благородният мъж се завърнал като цар, за да поеме управлението.
Извикал при себе си десетте си слуги, за да чуе какво са направили с неговите таланти.
Първият слуга се приближил сияещ към него и заговорил:
“Ето, господарю, твоят талант донесе печалба от 10 таланта. Ето, вземи ги!”
“Отлично!” - рекъл царят - “Тогава на теб, добри ми слуга, който вярно бдя над малкото, ще поверя 10 града, които да управляваш.”

Тогава пристъпил вторият слуга и казал: “Ето, господарю, твоят талант спечели 5 таланта.”
И отново царят отговорил: “Прекрасно! От днес бъди господар на 5 града!”

Така влизали един след друг и на всеки била поверявана задача според способностите му. Накрая дошъл редът и на последния слуга. Той бил давал ухо на злобните внушения на враговете на царя. Небрежно се приближил до господаря си, разгънал шарената си кърпа и извадил от нея таланта, който неговият господар му бил дал за съхранение.
“Господарю”, рекъл той, “ето ти обратно таланта. Пазих го през цялото време в тази кърпа, защото не знаех по какъв начин би искал да бъде използван. Казват, че си строг господар, който одобрява само това, което отговаря на собствените му представи и който отнема и отменя това, което не удовлетворява неговите желания. Това е причината, поради която не захванах нищо с твоя талант.”

Тогава царят погледнал строго слугата си и рекъл: “Ти изрече собствената си присъда, ленив слуга. Давал си ухо на клеветнически слова, но не си изпълнил моята заповед. Да, аз съм строг. Затова ще ти взема единия талант и ще го дам на този, който е спечелил 10 таланта. Ти обаче ще останеш цял живот слуга.” След това заповядал да предаде единия талант на първия слуга.

Един от стоящите наоколо възразил срещу това и казал: “Но, господарю, той вече има 10 таланта.”
А царят отговорил: “Така е добре. Който си служи добре с талантите, с които разполага, може да управлява и повече. Който обаче ги оставя неизползвани, не е достоен и за един талант.”

ТАЛАНТИТЕ

Всеки има някакъв талант, даден му от Бога, за да го използва в полза на всички, на цялото човечество и на изпълнението на Божия план.
Ако не го използва, т.е. ако “го зарови в земята” или “го завие в кърпичка и го скрие някъде”, както е в притчата за талантите, той ще го загуби. Бог ще му го отнеме и ще го даде на друг, който използва таланта си и то по правилен начин, т.е. според Божията воля и план.

Ако го използва по неправилен начин, т.е. за собственото си себеутвърждаване и възвеличаване, отново талантът му бива отнет.
Не се стремете към повече таланти, отколкото имате, а се научете да използвате правилно талантите, които Бог вече ви е дал. Тогава Той ще ви възнагради с нови таланти. Така, на този който има, ще му се даде още. А на този който няма, ще му се отнеме и това, което има, т.е. талантите, които Бог му е дал, но той не ги е използвал или ги е използвал по неправилен начин.

Но се стремете към повече светлина, към повече разбиране, и ще получите повече светлина и повече разбиране. Защото от Светлината е всичко - и живота, и познанието, и разбирането, ...

ЕДИНИЯТ ТАЛАНТ
Сега искаме да се задълбочим в притчата за талантите и да я разгледаме от духовна гледна точка, от гледната точка на Розенкройцерите.
Ако изследваме задълбочено и искрено собствените си таланти, собствените си дарби, може би ще стигнем до извода, че ние самите, като диалектични хора, не сме нещо повече от бедни слуги, без каквото и да било притежание.
Често чуваме да ни се казва, или ние самите си го казваме може би като оправдание за своето бездействие: "Сами нищо не можем да направим".
Но всъщност ние не сме сами! На нас ни е поверен скъпоценният Праатом (Духовното ядро, Духовната искра, Божествената искра, пъпката на Розата, Иисусово семе, скъпоценността в лотосовия цвят, както го наричат на Изток). Сега става въпрос за това, дали “чуваме гласа му”. Вярваме ли в неговата сила или се вслушваме във вражеските внушения, които искат да ни накарат да повярваме, че този атом не е нищо особено? Но едва под неговото въздействие другите наши “таланти” могат да бъдат употребени по правилен начин!

Затова можем да наречем Праатома "Единия Талант", който притежава всеки истински човек. "Единият талант" чрез който можем да придобием и други "таланти", но само ако го използваме по правилен начин - за целта, за която ни е даден, така както е според Божия план.

Затова сега поставяме въпроса: Ще оставите ли скрития дълбоко във вас Праатом просто да почива?
Ще го "заровите ли в земята" или ще го пробудите за живот и ще го използвате за благото на всички?

Опитайте се да се вслушате в неговия глас и да му се подчините! Не се тревожете, като слугата в притчата, че може би ще направите нещо погрешно. Чрез действия вие събирате опит, който е крайно необходим за вашия път.
За вас е по-добре да се учите от опита, отколкото да оставите своя “един талант” неизползван.
"Господарят, Царят на Любовта, ще ни повери толкова повече, колкото по-достойни сме за Неговото доверие и пазим това, което вече ни е било позволено да получим от Него."

ПРИТЧАТА ЗА БОГАТИЯ МЛАДЕЖ
(Матей 19:16-24)
Един богат младеж попитал Иисус:
“Добри ми, Учителю, какво трябва да правя, за да вляза в Божието царство?”
Може би той тайничко се надявал Иисус да му каже: “Ти вече толкова си се постарал; ако искаш, можеш веднага да влезеш.” Обаче дошъл един напълно различен отговор. Иисус му отвърнал:
“Защо Ме наричаш ‘Добри Учителю’? Никой не е добър, нито един. Само Бог е добър.”

(В диалектичния свят, в който живеем сега, не може да съществува истинско добро, защото доброто в този свят е неразривно свързано със злото. А Иисус така силно се бил свързал със Своите братя и сестри в диалектичното жизнено поле, че дори и самият Себе Си не смятал за истински добър.)

И Иисус продължил:
“И впрочем, ти познаваш Божиите заповеди:
Не убивай.
Не прелюбодействай.
Не кради.
Не лъжи.
Не присвоявай от никого нищо.
Почитай баща си и майка си.
И обичай ближния си като самия себе си.”

Тогава момъкът отговорил през сълзи:
“Учителю, придържал съм се към всичко това от най-ранното си детство, толкова добре, колкото мога.”
Иисус го погледнал и видял в очите му големия копнеж. Едновременно с това обаче, съзрял и какво все още му пречи да влезе в Божието царство. Отново му казал, изпълнен с Любов:
“И въпреки всичко ти липсва още едно нещо, приятелю Мой. Иди, продай всичко, което притежаваш и го раздай на бедните! Тогава ще имаш съкровище на Небето. След това се върни отново тук и Ме последвай!”

Младежът изслушал смутено тези думи и сърцето му много се опечалило. Изпълнен с тъга той си тръгнал съкрушен, защото притежавал много богатства и скъпоценности и чувствал, че още не е в състояние да се раздели с тях. Иисус обаче го изпратил с поглед, изпълнен с Любов, защото разбирал вътрешната борба, която се разигравала в младия човек. Обръщайки се към Своите ученици, Той казал: “Колко трудно богатите ще влязат в Божието царство!”

(Тук не бива да си мислим само за притежание на пари и други материални блага, а много повече за вътрешните диалектични богатства, като например научните знания или артистичните способности като рисуване, композиране, моделиране и подобни. В очите на хората, чиито мислене и желания не излизат извън рамките на този свят, това може да е едно прекрасно и скъпоценно притежание. Често е по-трудно да се разделиш с тези неща, отколкото да се откажеш от материално богатство. Но спрямо Божието царство и едно такова притежание е без стойност, защото то принадлежи изцяло на този преходен свят. Ако обаче един човек може да се раздели със земните богатства и е готов да върви по Пътя на Розата и Кръста, тогава тези дарби и таланти се използват в служба на света на Светлината и Любовта. Едва тогава те получават истинска стойност. Това е имал предвид Иисус, когато казал на учениците Си: “Колко трудно богатите ще влязат в Божието царство!”)

КОЙ ЩЕ БЪДЕ СПАСЕН?
Учениците наблюдавали учудени цялата случка. Озадачено изслушали и последните думи на Учителя, когато Иисус продължил: “По-лесно камила ще мине през иглено ухо, отколкото богаташ да влезе в Божието царство.”

“Камила” е наименованието на един вид корабно въже.
В мислите си учениците виждали дебелото въже. Невъзможно било то да се вдене в иглено ухо и те смутено попитали:
“Но, Господи, кой тогава може да бъде спасен?”

Тогава отново прозвучало спасителното слово, което се основава единствено на вярата: “За хората това е невъзможно, но за Бог няма невъзможни неща.”
Тогава лицата на мъжете отново светнали. Пред очите им отново ясно застанала голямата Сила на Любовта.
Петър пристъпил напред и попитал: “Ето, Господи, всичко което притежавахме, го оставихме и те последвахме. И какво ще се случи сега с нас?”

Тогава Иисус му отговорил:
“Истина ти казвам, който остави всичкото си богатство заради Моето Име, ще му се въздаде многократно и ще наследи Истинския Живот. Но много първи ще станат последни и много последни ще станат първи.”

Вашите приятели от Духовната школа на Златния Розенкройц

Книгата "Живото Слово" от Катароза де Петри
Книгата "Идващият нов човек" от Ян ван Райкенборг