На негово място се изявява седморната личност, която има за задача да възстанови микрокосмоса в първоначалното му състояние.
По-голямата част от хората обаче не разбират и не осъзнават тази своя задача. Те живеят за себе си - един егоцентричен живот, който накрая приключва, защото личността и нейната душа са смъртни.
По този начин сегашният човек е двойствено същество - безсмъртен според духовното си ядро и смиртен според личността, която се изявява в микрокосмоса. Много хора живеят предимно от смъртната си диалектична природа, която е чисто анималистична, животинска. Защото по природа личността е едно малко по-издигнато от животното същество.
ДВАНАДЕСЕТТЕ ФУНДАМЕНТАЛНИ ПОРОКА
Всяко природнородено същество, освен чисто анималистичното си поведение, притежава и дванадесет фундаментални порока:
1. незнание, илюзия и заблуда (липса на истинско познание и себепознание, за разбиране на смисъла на човешкото съществуване);
2. мъка и страдание (липса на истинска радост);
3. невъздържаност (липса на търпение, смирение, хармония);
4. страстно желание, влечението, инстинктът (липса на по-възвишени желания, които излизат извън всичко в този свят);
5. несправедливост (липса на справедливост);
6. алчност (липса на скромност, щедрост, отзивчивост);
7. лъжа и измама (липса на истинност);
8. завист (липса на истинско приятелство);
9. лукавство и подлост (липса на искреност и честност);
10. гняв (липсва на спокойствие и мир);
11. безразсъдство и неразумност (липса на истинска мъдрост);
12. злоба (липса на любов към всичко и всички).
Може би сте шокирани от това изброяване, но това е фундаменталната природа на човека от този паднал свят. Тези фундаментални пороци се срещат във всички нас без никакво изключение. Разбира се, в нас някои от тези пороци може да не са силно изразени и да смятаме, че не ги притежаваме. Но истината е, че ако един или друг от пороците изчезне на заден план, другите обикновено се появяват с двойна сила.
ДВАНАДЕСЕТТЕ ДОБРОДЕТЕЛИ
На дванадесетте фундаментални порока съответстват дванадесетте добродетели (някъде се говори за десет доброде-тели), които са техните противоположности. Тези качества обаче идват от духовното ядро и са спомен за някогашното чисто състояние на микрокосмоса. Личността усеща този импулс към доброто и се опитва да го реализира в този свят. Но като потиска един порок всъщност засилва друг. Единственият начин да се справим с тези пороци е трансфигурацията, защото тогава нашето същество тотално се променя и може да се каже, че вече не е от този свят. Когато чрез трансфигурацията микрокосмосът започне да се възстановява в първоначалното си състояние, тогава чрез Духовната душа отново се възвръщат дванадесетте добродетели. Т.е. тези пороци могат да бъдат неутрализирани единствено с духовно-душевна сила.
Ако в нас духовното ядро е пробудено, ако нещо от новата душа е родено, т.е. сме получили нова душевна сила, но не неутрализираме чрез нея собствените си пороци, вътрешният духовен човек ще бъде държан в плен. Тогава не можем да продължим по Пътя.
Много често хората не признават своите пороци или се опитват с добри намерения да ги неутрализират с егото си. Това обаче няма освобождаващ смисъл. Човек трябва да унищожи своите фундаментални пороци с жива душевна сила, а не с егото си, защото това са качества на самото его.
Освен това мнозина усърдно се занимават с това да намират пороци в другите, вместо да погледнат самите себе си.
КЪДЕ Е КОРЕНЪТ НА ДВАНАДЕСЕТТЕ ПОРОКА?
Дванадесетте порока идват непосредствено от въздействията на зодиака. Той се състои от дванадесет елемента, дванадесет зодиакални знака, които могат да се разглеждат като едно цяло. Човек се ражда под един зодиакален знак, под едно влияние на зодиака. Следователно съществува един аспект който действа фундаментално, т.е. най-силно във вашия живот, а другите единадесет влияния са свързани с него и така оказват своето влияние. Всички те действат заедно, за да съблазняват човека и да го държат в плен на тази природа.В гностичното Евангелие на Пистис София тези влияния са наречени дванадесеторния затвор - дванадесеторния електро-магнитен затвор. Затова дванадесетте порока са закотвени фундаментално в човека.
Вие не сте приели тези пороци и не сте ги култивирали. Следователно вие не сте резултат от злото или сбор от грехове. Не, това са дванадесет несъвършенства, които се появяват в живота ви като пороци. Помислете за думите “порок” и “несъвършенство”. Те означават, че нещо не е завършено, още не може да стане добродетел и съвършенство. С други думи: нашата природа се намира в развитие, тя е един аспект на това, което трябва да стане.
НОВОРАЖДАНЕТО
Затова говорим за природно раждане и духовно раждане, а също и за душевно и духовно раждане и затова за два пъти родените. Дванадесетте порока в своите позитивни и негативни, добри и лоши аспекти се намират в човека и на тази основа могат да създадат в него една тежка карма, така че той да върви превит под греховното бреме на собствената си природа.Природнороденото същество не е съвършено, не е завършено. Трябва да последва още едно раждане. Трябва ясно ще разберете абсолютната необходимост от това новораждане. Ако продължавате да съществувате в първото рождение, вие оставате в несъвършенството. Вие трябва да се новородите душевно и след това да станете едно с Духа. Душата, която живее в новото душевно тяло, трябва да пречисти личността от дванадесетте порока и когато те изчезнат, личността се превръща в един достоен, свободен от земята инструмент в служба на Гносиса. Това преобразяване на личността става чрез процеса на трансфигурация. Новата личност обаче няма нищо общо със старата - колкото пеперудата има нещо общо с гъсеницата, от която е произлязла.
И това новораждане или трансфигурация не е някакво философско размишление или мистично съзерцание, а е реален процес, който засяга цялото ни същество, цялата ни седморна личност - четирите тела и тройното съзнание. Старата личност се смалява, а новата расте.
И така "Несъвършеното ще стане съвършено. Празното ще се напълни.", както казва Лао-Дзъ.
Вашите приятели от Духовната школа на Златния Розенкройц
