Р а ж д а н е т о н а ч о в е ш к а т а раса:
р о л я т а н а С и р и у с
Тот спомена, че на Земята е имало гиганти - само толкова.Той не ми разказа как и откъде са дошли. Каза само, че когато нашата раса е била създадена, тези гиганти са станали
нашата майка. Седем от тях се събрали заедно, освободили се от физическите си тела, като са умрели съзнателно, и образували фигура от седем пресичащи се сфери на съзнание, точно както е описано в Книга Битие (ще научите това в Глава 5).
В резултат от това сливане се родил синьо-бял пламък, който древните наричат Цветето на Живота. Този пламък бил поставен
в утробата на Земята.Египтяните наричат тази утроба Залите Аменти. Това е пространство от четвъртото измерение, а в третото измерение се намира на около 1800 км под повърхността на Земята и е свързано
с Великата пирамида чрез четвъртоизмерен тунел. Едно от основните предназначения на Залите Аменти е създаването на нови раси или видове. Вътре има помещение, направено въз основа на пропорциите на Фибоначи, от материал, подобен на камък. В средата на помещението има куб, а върху него стои пламъкът, създаден от Нефилимите. Той е висок 1,20-1,50 м,
има диаметър около 90 см и излъчва синьо-бяла светлина. Това е чиста прана, чисто съзнание - планетарното „яйце", сътворено
за нас и поставило началото на новия еволюционен път, наречен човечество.
Тот каза, че щом има майка, трябва да има и баща. А природата на бащата - трябва да идва отвън, извън системата или тялото. Така че, когато Нефилимите нагласили
колбите си и се приготвили да създадат новата раса, представителите на друга разумна раса от една далечна звезда - от третата планета на Сириус Б - се приготвили да тръгнат към Земята. Те били 32-ма- 16 мъже и 16 жени, образуващи едно семейство.И така, когато съществата от Сириус пристигнали на Земята, те знаели точно какво да направят. Влезли направо в утробата на Земята - в Залите Аменти под пирамидата, и застанали пред пламъка. Тези същества знаели, че всичко на този свят е
светлина. Те разбирали връзката между мислите и чувствата. Така че просто създали 32 плочи от розов кварц, високи около
70-80 см, широки 90-120 см и дълги 5,50-6 м. Сътворили ги около пламъка от нищото - наистина от нищото. След това легнали на тези плочи по гръб, с глави към пламъка, като се редували - мъж, жена, мъж, жена. . На трето-измерно ниво учените на Нефилимите поставили лабораторно създадените яйца на човешките същества в утробата на седем жени Нефилими, от които се родили първите човешки същества.Според Тот, те лежали там неподвижно около 2000 години, за да заченат новата земна раса. Накрая, след 2000 г., на Гондвана, близо до западните брегове на Южна Африка, се появили първите човешки същества.
Същото пише и в Изумрудените скрижали на Тот, но е по- символично и трудно за разбиране:
Втори Изумруден скрижал:
Залите на Аменти
Дълбоко в сърцето на Земята лежат Залите на Аменти, дълбоко под островите на потъналата Атлантида, Залите на
Мъртвите и залите на Живите, окъпани в огъня на безкрайното Цяло.Отдавна в минали времена, изгубени във времепространството, Децата на Светлината погледнаха към света. Видяха те децата човешки в тяхното робство, поробени от силата, която идва от отвъдното. Знаеха те, че само свободен от робство може да се издигне човек от Земята към Слънцето. Долу те слязоха и сътвориха тела по подобие човешко. Й след сътворението си способните на всичко рекоха: „Ние сме тези, които създадени сме от космическия прах и наследихме живот от безкрайното цяло; живеем в света като човешки деца, подобни на тях, но все пак различни."После, за да си намерят място, което да обитават, дълбоко под земната кора, с тяхната сила те прорязаха огромни пространства, отделени от децата човешки. Оградени от техните сили и мощ, скриха те от разруха Залите на мъртвите. Рамо до рамо тогава изпълниха те отгоре с Живот и Светлина други пространства. Тогава те построиха Залите Аменти, та да могат вечно там те да обитават и до края на вечността да живеят.
Трийсет и двама бяха децата, синове на Светлината, които дойдоха сред хората, за да освободят от робството на мрака онези, които бяха свързани със силата на отвъдното.
Дълбоко в Залите на живота расте цвете пламтящо, разрастващо се, изместващо мрака. Поместено в центъра като
лъч със сила велика, то дава Живот, Светлина дава, изпълва със сила всички, които идват до него. Има около него тронове, два и още трийсет, места за всяко от Децата на светлината, тъй разположени, че да се къпят в неговото лъчение, да се изпълват с Живот от вечната Светлина. Отново и отново те поставяха там своите новосъздадени тела,
та да ги изпълнят с Духа на живота. Сто години на всеки хиляда трябва Животът, Светлина даващ, да гори в телата им, ускоряващ, пробуждащ духа на Живота.
Там в кръга от еон в еон седят Великите учители, живеещи непознат за човеците живот. Там в Залите на живота те спят; и свободно тече Душата им през телата човешки. Отново и отново, докато телата им спят, въплъщават се те в телата човешки, учейки и водейки ги напред и нагоре, от мрак в Светлина. Ще дойде време и те ще се пробудят; от дълбините ще дойдат на хората светлина да дадат,безгранични сред ограничените.
Няма коментари:
Публикуване на коментар