Признаци, че сте под влиянието на злонамерена същност

изображението не е част от тази статия

‎Мария Михайлова‎ до АНГЕЛСКА ТЕРАПИЯ / Лечение с мисъл и вяра/

21 юли

Признаци, които показват дали сме под влияние на негативни същности:

Когато на енергийно ниво злото въздейства на хората, за повечето от тях е много трудно да осъзнаят, че злото се опитва да достигне до тяхната енергия. Не се притеснявайте, ако разберете, че злото се е намесило и във вашия живот. Това е неизбежно на този етап от развитието на човечеството. Не съществува човек на земята, който никога не е имал сблъсък на физическо или енергийно ниво със злото. Чрез тези сблъсъци между доброто и злото ние израстваме и засилваме своето сияние. Но за да се случи това, както вече казах, е нужно да има противодействие. Ако позволим на злото необезпокоявано да източва нашата енергия, тогава ние не търпим развитие. Но ако му противодействаме и дадем всичко от себе си, за да изгладим всички несъвършенства и слаби места в нас, чрез които злото достига до нас, тогава не само ще държим все по-надалече злото от себе си, а и самите ние ще израснем в своето развитие.

Нужно е хората да се научат да бъдат по-отговорни със собствения си живот. Всеки един носи в себе си огромно количество енергия, неизмерима със земни измерители. От всеки един зависи дали ще позволи да озари света със своята светлина или ще се поддаде на условията, в които сме потопени, целящи всячески да замъглят нашето сияние. За пореден път изборът е в нашите ръце.

Нека обобщим с няколко думи най-често срещаните признаци, които подсказват на човек, че в живота му е възможно да има намеса на недобронамерена енергийна същност, която цели да се възползва от неговата енергия. Знайте, че понякога хората сами обострят своите слаби места, поради тежестта на товара, който носят със себе си. Затова имайте едно на ум, че това през което преминавате може да не е повлияно от зла сила, а от вас самите. Но въпреки това, няма да ви навреди, ако вземете мерки, дори точно обратното. Хората е нужно да се научат редовно да трансформират негативната енергия, която ежедневно полепва по тях, защото дори и сами да провокирате своите слаби места, по този начин сами себе си уязвими правите и това рано или късно ще привлече злонамерена енергийна същност, която ще се възползва от вашата слабост.

• Когато сте едната от страните в нарастващ спор и усетите напрежение в слънчевия сплит, това трябва да е ясен знак за вас за енергийно източване. Усетите ли такова напрежение вземете мерки и не позволявайте това да се задълбочи.

• Ако през деня ви е трудно да владеете емоциите си, сякаш и най-малкото нещо е в състояние да ви изкара извън баланс, знайте, че около вас се е натрупала много негативна енергия, която е нужно да бъде трансформирана. Това най-често се дължи на намесата на зла сила, която по този начин обостря слабите ви места.

• Усещате ли болка или силно стягане и напрежение в областта на сърцето, това често е признак за водене на енергийна битка с негативна същност. Понеже душата се брани на енергийно ниво, хората на физическо ниво не осъзнават какво всъщност се случва с тях. Ако това продължи дълго време и ви предизвика силна умора и апатия към живота, тогава може да бъдете сигурни, че това се дължи на опитите на зла сила да достигне до вас. Усетите ли това състояние задължително захранете себе си с положителна енергия и трансформирайте негативната енергия, която злото наслоява около вас.

• Постоянното чувство на депресия е също признак за наслоена негативна енергия, чрез което злото цели да ви направи уязвими.

• Когато ви е трудно да бъдете положително настроени към заобикалящия ви свят и виждате само отрицателното, тогава може да бъдете сигурни, че сте заобиколени с мъгла от негативна енергия, която ви прави уязвими, постепенно източвайки вашата енергия.

• Когато човек е зареден с положителна енергия, тогава той по-лесно владее своите слабости. Ако ви е трудно да ги владеете и сякаш те ви обсебват, провокирайки ви само за тях да мислите, това също може да се дължи на намесата на зла сила, която налива допълнително масло (негативна енергия) в огъня, за да ви уязви.

• Ако често сънувате, че сте преследвани на сън и бягате от някого, който ви мисли лошото, това е също ясен знак за намеса на зла сила. Много символи в съня могат да ви подскажат това. Например сънувате, че осветлението изгасва, без да имате възможност отново да го възстановите. Или в съня си усещате намесата на недобронамерена енергийна същност, която около вас кръжи и ви кара да се парализирате и да губите контрол над тялото си. И още много други примери, които сами можете да разпознаете, ако започнете да наблюдавате внимателно своите сънища.

• Чувството на силен страх и притеснение за вашия живот, както и внушението за самоубийство, са явни признаци за намеса на зла сила.

• Когато душата усети приближаването на зла сила около нея, тя дава знаци на човека като провокира в него силно напрежение в областта на корема и ясно изострено чувство за притеснение, че нещо не е както трябва, без да знаете какво е то. В такива моменти хората биват тласкани от техните души към нещо положително, за да захранят себе си с енергия, имайки сили да устоят на срещата със злото.

• Ако човекът срещу вас всячески насочва вашето внимание към негативното, знайте, че с такива хора трябва да имате едно на ум. Ако ви е трудно да устоите на провокациите и се поддавате на негативното мислете, тогава по-добре стойте настрана от тези хора.

• Имате ли влечение към гущери, змии, вълци и някои разновидности дракони като ги татуирате по себе си, знайте, че те олицетворяват злото и ако имате влечение към тях, то това се дължи най-вероятно на намесата на зла сила, която ви внушава да ги харесвате, за да можете мислейки за тях, да привлечете и допуснете злото още повече в живота си. Сред тях има и такива със светли сърца. Тях може да ги различите по очите.

• Ако се чувствате хронично изтощени, това също е признак, че недобронамерена сила се захранва от вашата енергия. Но също така може и да е признак за неразумен начин на живот.

• Ако усетите, че човекът срещу вас ви мисли доброто и дава всичко от себе си, да помогне без да се натрапва и вие сте съгласни с това, което той ви дава като напътствия и въпреки това във вас напира ярост и желание да отблъснете този човек от себе си, това също е признак, че зло се е вкоренило във вас и цели всячески да ви държи настрана от всякаква помощ. Имайте предвид, че по пътя ще срещате много хора, които привидно ще искат да ви помогнат, но няма да ви мислят доброто. В този случай вие също ще почувствате отблъскване от тези хора, но тогава вие няма да сте съгласни с това, което ви говорят те. Ще усещате вътрешна съпротива.

• Изпитвате ли силно желание за отмъщение или желание да нараните някого, това е повече от очевиден признак, че злото се е намесило в живота ви.

• Злото много умело си служи с неконтролируемото его на хората. Чрез него провокира хората да се чувстват винаги прави. По този начин изгражда бариера, която ограничава възможността да се помогне на тези хора. Също така го използва, да тласне хората към власт и надмощие над останалите, карайки ги да се чувстват така, сякаш са повече от останалите. Това е присъщо за злото и ако вие се чувствате по този начин, знайте, че злото насажда тези желания във вас. Липсата на контрол върху егото е един от най-добрите инструменти, чрез който злото държи настрана хората от всякаква помощ. Хората, които са позволили на егото да ги контролира, вместо те контрол над него да имат, са лесни за достигане от недобронамерените сили.

• Ако някой от семейството, колега или близък всячески се опитва образно казано да ви “стъпчи” с думи и действия, това е ясен знак за намеса на злото на физически план. По този начин злото използва контрола над хора, които са пречупили доброто в себе си и са позволили на тъмнината да се настани в тях. Чрез тях злото се опитва да достигне и други хора.

• Ако често позволявате на собствените си страхове да ви ръководят в живота, тогава знайте, че навярно някой ги подклажда, за да имат те такава сила над вас.

• Изпитвате ли силна изостреност като непоносимост от всякакви шумове, дори от говора на хора, знайте, че това се дължи на негативно въздействие върху емоционалното ви тяло.

• Ако за дълго време загубите способността си да се концентрирате и мислите ви отслабват все повече и повече, сякаш губите контрол над тях, това също е признак за намеса на недобронамерена същност в живота ви, която цели да получи контрол над съзнанието ви.

Много са начините, чрез които може да ви бъде подсказано, че в живота ви има намеса на зла сила. Знаците са навсякъде около вас, нужно е само да се огледате. Не забравяйте, че в своята истинска същност вие сте добронамерени и ако в живота нещо ви провокира да бъдете различни от това, тогава знайте, че това е признак за намеса на зла сила. Колкото повече хората се стремят да бъдат себе си и да запазват доброто в себе си, непозволявайки на злото да достига до тях, провокирайки негативни чувства и емоции, толкова повече по този начин душите напредват в своето еволюционно развитие.

Да, на този етап от развитие на човечеството злото сякаш е пуснало пипалата си навсякъде и оказва съществено влияние в живота на хората. Но знайте, че от нас зависи до кога ще позволим това да продължава. Докато седим тихо и кротко като наблюдатели, така нищо няма да се промени. Нужно е хората да спрат да бездействат и да започнат да се питат повече, кои са всъщност те? Когато започнат да си отговарят на този въпрос и осъзнаят, че носят силата (светлината) вътре в себе си, тогава постепенно ще прогледнат. Хората ще започнат да виждат как външни провокатори целят да замъглят собственото им сияние, като по този начин ограничават тяхното развитие. Колкото повече хората осъзнават това, толкова повече ще нараства желанието в тях да противодействат на тези негативни сили, които ги преследват като мъгла. Хората са като кораби, отправили се в открито море да търсят нови хоризонти, а злото е мъглата, бурята и подводните скали, които като изпитание по пътя срещате. Време е да опънем платната на нашите кораби и да поемем конкретна посока и цел, която да ни отведе на по-добро място.

Откъс от книгата: „ЖИВОТ НА СВЕТЛО - Да изкореним злото от себе си“

Стив Джобс –

 Времето ви е ограничено, 

затова не го губете, 

за да живеете чужд живот!

ДЕК. 22 VENEZIA

Споделяния

СподелетеТуит

Реч на Стив Джобс на 12 юни 2005 година, по време на церемонията по дипломирането на випуск 2005 на Станфордския университет.

За мен е чест да бъда сред вас в деня на вашето дипломиране в един от най-известните университети в света. Аз така и не успях да завърша колеж. В интерес на истината, никога не съм бил на такава церемония толкова отблизо, колкото днес. Днес искам да ви разкажа три истории от своя живот. Това е всичко. Само три истории, нищо повече.

Първата история се отнася за свързването на точките 

Прекъснах следването си в Рийдс Колидж още след първите 6 месеца, но след това останах като прекъснал студент още 18 месеца преди окончателно да напусна. Защо се махнах?

Това е започнало още преди да се родя. Биологичната ми майка е била млада, неомъжена студентка и тя решила да ме остави за осиновяване. Тя много искала да бъда осиновен от хора с висше образование и всичко било уредено след раждането да бъда осиновен от един адвокат и неговата съпруга. Само че, като съм се пръкнал и те решили в последния момент, че искат момиче. И така моите родители, които били в списъка на чакащите получили позвъняване посред нощ с въпроса: „Имаме едно извънредно бебе от мъжки пол – искате ли го?“. Отговорът им бил: „Разбира се“. Биологичната ми майка след това разбрала, че майка ми никога не е ходила в колеж, а баща ми даже не е завършил гимназия. Тя отказала да подпише финалните документи за осиновяване. Съгласила се чак след няколко месеца, когато родителите ми обещали, че аз ще отида в колеж някой ден.

И 17 години по-късно аз отидох в колеж. Но бях толкова наивен, че избрах колеж, който беше скъп почти колкото Станфорд и всички спестявания на моите родители от работническата класа отидоха за таксата ми за колеж. След шест месеца вече не виждах стойност в това. Нямах никаква представа какво искам да направя със живота си и не виждах как колежа ще ми помогне да намеря отговора. И ето, че похарчих всичките спестявания на родителите си. Затова реших да прекъсна и се надявах, че от всичко това ще излезе нещо добро. По онова време беше доста страшничко, но гледайки назад, това беше едно от най-добрите ми решения. В минутата, в която прекъснах вече можех да не посещавам редовните лекции, които не ми бяха интересни и да се запиша в други курсове, които изглеждаха интересни.

Не всичко беше розово. Нямах стая в общежитието, така че спях на пода в стаите на приятелите ми, връщах празни бутилки заради депозита от 5 цента и с тези пари си купувах храна и дори изминавах по 7 мили до другия край на града всяка съботна вечер, само за да получа свястно ядене в храма на Харе Кришна. Но ми харесваше. И голяма част от това, с което се сблъсках благодарение на своето любопитство и интуиция, по късно се оказа безценно.

Ще ви дам един пример. По онова време Рийд Колидж предлагаше може би най-добрия в цялата страна курс по калиграфия. В цялото студентско градче всеки плакат, всеки етикет, всяка табела бяха написани на ръка с красив шрифт. Понеже се водех прекъснал и не трябваше да посещавам задължителните лекции, реших да се запиша в курса по калиграфия и да се науча да правя това. Така научих какво са серифни и несерифни шрифтове, изучих разликата между разстоянието в различните буквени комбинации и всичко онова, което прави един надпис красив. Всичко това беше красиво, историческо, артистично по начин, който беше недостъпен за науката и аз бях запленен.

Нямаше и слаба надежда нещо от това да има практическо приложение в живота ми. Но след десет години, когато създавахме първият компютър Макинтош, всичко си дойде на мястото. И вградихме това в нашия Мак. Това беше първият компютър с красива типография. Ако не се бях записал в онзи курс в колежа, в Мак никога нямаше да притежава множество различни шрифта с пропорционално разстояние между буквите. И тъй като Уиндоус просто прекопира Мак, много е вероятно да липсваха и в който и да е персонален компютър. Ако не бях прекъснал, никога нямаше да се запиша в този курс и компютрите нямаше да имат сегашната си чудесна типография. Разбира се, беше невъзможно да се свържат точките по времето когато бях в колежа. Но гледайки назад, десет години по-късно всичко изглежда кристално ясно.

Ще повторя: не можете да свържете точките гледайки напред в бъдещето. Това може да стане само с поглед назад. Затова трябва да вярвате, че точките някак си ще се свържат в бъдещето ви. Трябва да вярвате в нещо – вътрешен глас, съдба, карма, каквото и да е. Този подход никога не ме е подвеждал и това е, което направи живота ми такъв, какъвто е.

Втората ми история е за любовта и загубата

Аз бях късметлия – на ранен етап от живота си разбрах какво обичам да правя. Воз и аз създадохме Епъл в гаража на родителите ми когато бях на 20. Работихме здраво и за 10 години Епъл се разрасна от нас двамата в един гараж до 2-милиардна компания с над 4000 служители. Година преди това бяхме пуснали на пазара най-доброто си произведение – Макинтош – и аз току-що бях навършил 30.

И тогава ме уволниха. Как може да те уволнят от компания, която си създал? Ами, тъй като Епъл се разрастваше, ние наехме на работа човек, който аз смятах за много талантлив, за да управляваме заедно компанията и първата година нещата вървяха добре. Но после нашите възгледи за бъдещето започнаха да се разминават и накрая се скарахме. Когато това се случи, бордът на директорите застана на негова страна. Така на 30-годишна възраст аз бях уволнен. И то доста публично. Фокусът на моя съзнателен живот си беше отишъл и това направо ме разби.

В продължение на няколко месеца не знаех с какво да се захвана. Чувствах, че съм разочаровал предишното поколение предприемачи, че съм изпуснал щафетата, която ми е била предадена за да я продължа. Срещнах се с Дейвид Пакард и Боб Нойс и се опитах да им се извиня за това, че прецаках нещата. Бях се провалил публично и дори мислех да напусна долината. Но бавно осъзнах, че все още обичам това, което правя. Обратът на събитията в Епъл не беше променил ни най-малко това. Бях отхвърлен, но все още бях влюбен. И така реших да започна отначало.

Тогава не го осъзнавах, но уволнението ми от Епъл беше най-доброто, което можеше да ми се случи. Бремето на успеха беше заместено от лекотата на това да си отново начинаещ, да си по-малко уверен в каквото и да е. Това ми даде свободата да навляза в един от най-творческите периоди от живота си.

През следващите пет години създадох компания, наречена NeХТ, друга компания с името Рixar, и се влюбих в една невероятна жена, която ми стана и съпруга. Рixar създаде първия в света филм с изцяло компютърна анимация – „Играта на играчките“ – и днес е най-успешното анимационно студио на света. В забележителна поредица от събития, Епъл закупиха NeХТ, аз се завърнах в Епъл и технологията, която бяхме създали в NeХТ е в сърцевината на сегашното възраждане на Епъл. А Лорийн и аз създадохме прекрасно семейство.

Уверен съм, че нищо от това нямаше да се случи ако не бяха ме уволнили от Епъл. Лекарството беше горчиво, но предполагам, че пациента се нуждаеше от него. Понякога животът те удря с тухла по главата. Не губете вяра! Убеден съм, че любовта към това, което правя беше причината да продължа напред. Трябва да разберете в какво сте влюбени. И това се отнася не само за работата ви, но и за личния ви живот.

Работата обхваща значителна част от живота ви и затова единствения начин да сте наистина доволни е да правите нещо, което смятате за значимо. А единственият начин делата ви да са значими е да сте влюбени в това, което правите. Ако още не сте го намерили — продължете да търсите! Не се отказвайте! Сърцето ще ви подскаже когато сте го открили. И като всяка страхотна връзка, тази също ще стане още по-добра с времето. Така че, търсете докато го откриете. Не се отказвайте!

Третата ми история е за смъртта

Когато бях на 17, прочетох една мисъл, която гласеше следното: „Ако живеете всеки свой ден сякаш е последният ви – един ден със сигурност ще се окажете прави!“. Тази мисъл ме впечатли силно и от тогава вече 33 години всяка сутрин се поглеждам в огледалото и се питам: „Ако днес беше последният ден от живота ми, щях ли да направя това, което се каня да направя сега?“. И когато няколко дни подред отговорът е „Не“, аз знам че нещо трябва да променя.

Да си припомням, че скоро няма да съм между живите е най-важното средство, което ми помага да взема големите решения в живота си. Защото почти всичко друго – всички вътрешни очаквания, пялата гордост, целия страх от излагане или провал – тези неща просто се строполяват пред лицето на смъртта и остава единствено истински важното. Да помниш, че си смъртен е най-добрият начин, който аз знам, за да се избегне капана на представата, че има какво да загубиш. Вече си гол. Няма причина да не следваш сърцето си.

Преди около година ми откриха рак. В 7.30 ч. сутринта ми направиха скенер, на който ясно личеше тумора в панкреаса ми. Аз дори не знаех какво е панкреас! Лекарят ми каза, че почти със сигурност този тумор е от неизлечимия тип и че ми остават от 3 до 6 месеца живот. Моят доктор ме посъветва да си отида вкъщи и да си стегна нещата, което е лекарският код за „Подготви се да умреш“. Това означава само за няколко месеца да кажеш на децата си всичко онова, за което си смятал, че имаш на разположение поне 10 години. Означава също да си подредиш делата така, че да улесниш семейството си максимално. Означава да си вземеш сбогом.

Живях с тази диагноза през целия ден. По-късно същата вечер ми направиха биопсия, вкараха ендоскоп в гърлото ми, през стомаха, чак до вътрешностите ми, боцнаха с една игла панкреаса ми и взеха няколко клетки от тумора. Аз съм бил под упойка, но жена ми, която присъстваше, ми разказа, че когато погледнали клетките под микроскоп лекарите се разплакали, защото се оказало, че това било много рядка форма на рак на панкреаса, която е лечима чрез операция. Бях опериран и сега съм добре.

Тогава бях най-близо до смъртта и се надявам това да си остане така поне за няколко десетилетия напред. Тъй като съм го преживял, сега мога да ви говоря за това с малко по-голяма увереност, отколкото когато смъртта беше само интелектуална концепция.

На никой не му се мре! Дори хората, които искат да отидат в рая не искат да умират, за да стигнат там. И все пак, всички ни чака една и съща участ. Никой не се е отървал. И така е правилно, защото Смъртта най-вероятно е единственото най-добро изобретение на Живота. Тя е агентът на промяната. Тя прочиства старото, за да даде път на новото. Сега вие сте новото, но някой ден, не чак толкова далеч, вие също ще остареете и ще бъдете отстранени от пътя.

Съжалявам, че драматизирам, но това е истината.

Времето ви е ограничено, затова не го губете, за да живеете чужд живот! Не влизайте в капана на догмата да живеете според очакванията на другите! Не позволявайте чуждите мнения да заглушат вашия собствен вътрешен глас! А най-важното е да следвате сърцето си и своята интуиция. Те някак си вече знаят какви всъщност искате да станете. Всичко друго е второстепенно.

Когато бях млад излизаше списание, наречено „Световен каталог“, което беше нещо като библия за моето поколение. Беше създадено недалеч от тук, в Менло Парк, от един приятел на име Стюърт Бранд, който вдъхваше на списанието своето поетично вдъхновение. Това беше в края на 60-те, когато все още нямаше компютри или предпечатна подготовка, така че всичко се правеше с пишеща машина, ножици и полароидни снимки. Беше нещо като хартиен вариант на Гугъл, 35 години преди появяването на самия Гугъл. Беше идеалистично и бъкаше от съвети и велики идеи.

Стюърт и неговия екип успяха да издадат няколко броя на списанието и когато времето му отмина, те подготвиха своя последен брой. Беше в средата на 70-те, а аз бях на вашата възраст. На задната корица имаше снимка на селски път в ранно утро, същия който можете сами да видите ако се осмелите да тръгнете на автостоп. Най-отдолу беше написано: „Останете си гладни! Останете си глупави!“. Това беше тяхното послание на сбогуване. Останете си гладни! Останете си глупави!

И аз винаги съм си пожелавал същото. И сега, когато се дипломирате и започвате отначало, аз ви пожелавам същото.

Останете си гладни!

Останете си глупави!

Благодаря ви много.

– Стийв Джобс , 12 юни 2005 г.

https://magnifisonz.com/

World's largest natural flower garden! 💐😲 Dubai Miracle Garden, UAE 🇦🇪 🎥YT: Abeona

https://www.facebook.com/mustdotravels/videos/1541031062703270/?t=70

Портокалов сок, мляко и мед за супер тонус

Published 1 септември 2014

Напълнете ваната с хладка вода – 36 градуса, и добавете съставки, които тонизират и правят кожата еластична

Смесете 10 с.л. мед, разтопен на водна баня, 3-4 с.л. морска сол и 1 л. прясно мляко. Излейте във ваната и се топнете за 10 минути. Може да се разкрасите и като Клеопатра. Към 1 л. прясно мляко добавете по 1 к.ч. мед и зехтин.

Ще се освежите и с цитрусова вана. Изцедете сока от три портокала, добавете 3 с.л. зехтин и 500 мл топла вода.

Ароматна вана става от чаша затоплен мед, 1 л топло мляко и 2 капки розово масло.

http://lechenieotiztoka.com/

Пътят към самопознание е пътят към израстването!

изображението не е част от текста

Казват „истината ще те направи свободен”, и това е така, защото пътят към истината е също и път към свободата – свобода от илюзиите на живота и последващите психологически страдания.

Защо пътят към истината и свободата (просветлението) е възможен само чрез самопознание? Хайде в началото да разгледаме въпроса какво е това самопознание.

Самопознание  – това е работа над себе си в опит да се разбере, кой съм аз в действителност. Тяло ли съм аз? Или ум? Или дух/ душа? Или нещо друго? Или въобще нищо? Кой съм аз в действителност?

Човек е склонен да отделя внимание на външното, да търси наоколо, а не вътре в себе си, и какво всъщност иска да намери? Някакво удовлетворение, щастие, свобода, спокойствие, блаженство? Не се ли свеждат всички материални желания именно към това? Но какво намира човек при търсенето навън?

Той намира редуващи се удоволствия и страдания. Именно за това, купил нова кола, къща или вила, заел високоплатена длъжност, имайки влиятелни приятели, човек е неудовлетворен както преди и търсенето му продължава.

В някакъв момент човекът разбира, че тъй като търсенето наоколо вече толкова пъти не е дало очаквания резултат, то, явно, е безполезно да се търси повече наоколо. Става очевидно, че истинското търсене може да стане само за сметка на вътрешна дейност.

И тогава търсенето може да се обърне навътре, което е и преломна точка в живота на човека – започва самопознанието, пътят към истината.

Поначало човек може да търси истината в свещените писания, или в не съвсем свещени и не съвсем писания, той може да прочете купища книги, да посети множество семинари, да практикува различни практики с най-различна насоченост. И рано или късно стига до ключовия въпрос – а кой съм аз? И започва пътя към самопознанието.

По пътя към истината можете да намерите много инструменти и методи за самопознание – различни упражнения, техники, практики и дори обикновено четене на литература. В самопознанието човек преминава през някаква последователност от концепции, всяка от които в някакъв момент може да му се струва правилна, а след това неизменно я заменя с друга.

Смяната на концепциите става дотогава, докато не се получи окончателното самопознание, и тогава концепциите се виждат просто като концепции, а не като истина.

Може да се каже, че края на пътя на самопознанието е изчезването на концепции за себе си (отъждествяване, убеждения и други илюзии), а също и желания и страдания от всякакъв вид, възникващи на тази основа.

Самопознанието – това е то познание на истината, добиване на свобода, достигане на единство, единение с Бог или както там още го наричат това явление. Пътят към истината може да отнеме много време, или не много, или да стане мигновено и неочаквано.

Но съвършено еднозначно, ако търсенето е почнало, нямате никакви шансове – самопознанието ще стане. Тази сила, която ви е заставила да се обърнете навътре в себе си, ще доведе своето дело до край.

https://zajivota.evolife.bg

Съзнателност, самопознание, опознай себе си

Много се говори за съзнателност, самопознание, осъзнаване, пробуждане на ума и други мистични (и може би не съвсем ясни) термини и понятия от психологията и духовните учения. Не рядко примесени с порядъчна доза окултизъм. Какво означават те? Какво означава да бъдеш съзнателен? Какво се разбира под самопознание? Какво е да осъзнаваш? Какво означава пробуждане на съзнанието?

Съзнателност, самопознание, опознай себе си. Дефиниране на концепциите

Човешкият език е удивителен инструмент, с който хората предаваме помежду си информация през времето и през пространството. Понякога ни се струва, че думите са немощни пред величието на вътрешните картини, които искаме да опишем или емоциите, които искаме да изразим. Друг път, силата на словото е способна да съзидава и да разрушава, да разпалва човешки умове и културни революции.

В момента сме на прага на нова ера в човешката история. В началото на фундаментални културни и мисловни трансформации, които имат потенциала да изменят радикално устройството на човечеството и човешките общества. Ние буквално се намираме в основите на един нов свят, нов и по-добър - по-напреднал, по-осъзнат и по-хуманен - нов свят, който трябва да утвърдим в нашия живот. Тук не става въпрос за поредните преходни, фалшиви "културни революции" - става въпрос за един истински, вътрешен, ментален преход от едни примитивни нива към по-еволюирали. Говорим не само за смяна на статуквото, а за еволюция на човешките съзнания, които заедно ще изменим облика на нашето общество и цялото човечество. Това е исторически преход, който трябва да бъде посят в ума и в сърцето на всеки човек на новото време.

Въпреки войните и вродения човешки егоизъм, човешкото самосъзнание еволюира и разширява своите хоризонти повече и повече. В лицето на "духа на времето" и в отделни индивиди през човешката история, които поставят под въпрос отговорите, с които хората са свикнали. Философи, пророци, учители и будни хора, които търсят нови пътища, извън установените, така че задвижват социални промени и културен прогрес. В процеса на вътрешната трансформация чрез будната съзнателност и самосъзнателност ние се променяме, а заедно със себе си променяме и хората около нас. Колкото повече хора се пробуждат в духа на времето, толкова по-видимо и осезаемо ще изменяме облика на цялото общество. Ние, нашето поколение днес, можем да бъдем катализатори на епохални и исторически промени. Това е в ръцете на всеки индивид, който участва в това дело. Всеки мъж и всяка жена. Всяко будно съзнание.

Какво се има предвид под "съзнание"? Какво е съзнателност?
Съзнателност е понятие със сравнително широк смисъл. Използвало се е още от древногръцките философи за обозначаване на мисловната дейност на човека. Съзнанието, което възприема и интерпретира информацията от външния, заобикалящ ни свят. Понятието "съзнание" има различни аспекти, в зависимост от контекста, в който се употребява. В стандартната наука, например, се използва в смисъла на ежедневното състояние на човек, когато не спи. Без задължително да включва психологическите/ душевни измерения. В медицината и популярната неврология съзнанието се дефинира като продукт на биохимичните процеси в мозъка. Това е механичното съзнание или тясното съзнание.

В духовните учения от древността на различни култури по земята се говори за нива на съзнанието. За извисяване и разширяване на съзнанието като висша цел на човека. Съзнанието се възприема като полуспящо в своето обикновено състояние (намиращо се на ниски нива на осъзнатост), а пътя на вътрешното развитие и духовното усъвършенстване цели неговото пробуждане под формата на постигане на по-задълбочено разбиране, озарение и просветление. Човешкото съзнание по рождение е в това състояние на полусън - състояние на егоцентрична, половинчата съзнателност. Ниските нива на съзнателност се разглеждат като мъгливи, мрачни и механични, обитаващи ареалите на примитивното, в които човека е движен от първичните си инстинкти и субективността на егото.

В психологията понятието "съзнание" обозначава най-външните психични измерения, най-горните пластове където е Аз-съзнанието на човека; его-съзнанието, което е най-външния пласт на съзнанието, най-плиткия, образно казано. Съзнанието може да има различна дълбочина, при различните хора. В зависимост от степента им на вътрешно развитие и стремеж към знание изобщо. Съзнанието е частта от структурата на човешката психика, върху която можем да влияем най-директно с мигновени резултати. Както когато волево променим нагласата си към нещо, например. Ефектите са повече или по-малко мигновени. Докато постигането на трайно премоделиране на подсъзнателни нагласи отнема значително повече време.
Подсъзнанието е онази част от цялостната информационна структура на човешката психика, която се намира извън полето на съзнанието ни. Подсъзнанието е несъзнаваната част от психиката. Съответно, в процеса на самопознанието, несъзнаваното съдържание е обект на самосъзнанието, което се самоанализира. Осъзнаването на несъзнателните съдържания е важен елемент в процеса на личностната трансформация.

Самосъзнанието е състоянието на съзнанието, когато вниманието му е обърнато към самото себе си. Когато наблюдаваме себе си критично и се моделираме или се самоанализираме в процеса на вътрешния диалог. Когато търсим източника на вътрешното ни безпокойство, когато търсим решение на вътрешни противоречия, когато търсим причинноследствените връзки, които оформят характера ни - всичко това са проявления на самосъзнание. Будното съзнание е съзнание, което има активно самосъзнание. Съзнанието с активно самосъзнание е разширено съзнание. Самосъзнанието също има нива и измерения, в зависимост от напредъка на ученика по пътя на самопознанието. Самосъзнанието е пътя към себевладеенето.

Будната съзнателност стои в противовес на механичната съзнателност - механичната съзнателност на безкритичния консуматор на продукти и култура.

Активното самосъзнание превръща механичното съзнание в будна съзнателност. Будна съзнателност, която мисли и разсъждава отвъд тесните рамки на собственото си его и отвъд тесните хоризонти на собствените си интереси.

Съзнателност и интелигентност не са взаимнозаменяеми, като може да се каже, че са два аспекта на ума. Два аспекта, които не са в противоречие и преливат един в друг, но могат и един без друг. Може да има висока съзнателност и психическа интеграция на личността без задължително тя да притежава силно развит интелект. Обратното е далеч по-разпространения вариант в съвременните общества - високо образовани хора, с ниски нива на осъзнатост.

Знанието е важна част по пътя на вътрешното развитие. Най-добре е когато съзнанието и интелекта се развиват паралелно и пълноценно. Знанието, научното знание, е един от големите пътища към познание.

В духовните учения често се говори за "познание", а науката говори за "знание". Каква е разликата между знание и познание?

Информацията сама по себе си не е знание, тъй като знанието е продукт на осмислянето на информацията, което осмисляне се превръща в разбиране и съответно в знание. Тези дефиниции, разбира се, са обект на интерпретация въз основа на гледната точка. Като цяло, осмислянето на информацията ни носи знание, а осъзнаването на взаимовръзките, зависимостите и скритите взаимоотношения ни носи познание. Познанието е достигане до осъзнаване на някакво знание, по пътищата на вътрешния опит, което увеличава или разширява съзнателността.
Така, може да се каже, че знанието развива интелекта, а познанието развива съзнанието. Едното се отнася към външните измерения, а другото към вътрешните.

Науките в областта на управление на знанието, дефинират знанието като полезна, целева информация. Продукт на осмислянето, обработването и синтезирането на информацията в определена насока. Така, полученото знание носи определено разбиране, което е интелектуален процес, извършващ се в паметта и мозъчната кора. Знанието се придобива, чрез съзнателна (чрез размисъл) обработка на информацията отвън, от източници и от емпиричния опит житейски. Познанието е знание достигнато по вътрешните пътища на аналитичния процес. Мъдростта е висша форма на знание, като познание, което е осмислено и интегрирано, така, че е довело до вникване в себе си и осъзнаване. Познанието е продукт на осъзнаването, предимно в сферите на психологическото/ вътрешното/ душевното.

В съвременния свят, по-голямо внимание се обръща на интелектуалното развитие. Образованието, информирането, високата обща култура са безспорно важни, както за личността, така и за обществото в цялост. Съществено липсва, обаче, стремежа към вътрешно развитие, към осъзнаване, към психологическа интеграция и развитие на личността като будна съзнателност. Не се отдава необходимото значение на важността на осъзнаването, като ефективен метод за справяне със себе си и с вътрешните си противоречия.
Вместо това, вътрешните противоречия и изобщо душевната проблематичност, която се развива поради липсата на психологическа интеграция (вътрешно развитие и т.н.) се "третира" с фармацевтика - антидепресанти и транквиланти, които не решават проблема с липсата на осъзнаване, а само го тушират и изтласкват. Истината е, че "душевно болното" общество се поддържа от все същите психиатри, лекари и цялата фармацевтична индустрия, които "уж" предлагат лек, просто защото фармацевтичната индустрия е много добър бизнес.

Развитието на интелекта изисква усилие - учене, мислене и т.н - и отнема време. Развитието на съзнанието изисква същото, но повече. Може би, затова едностранчивото развитието на интелекта доминира в нашата цивилизация. Защото вътрешното развитие изисква големи усилия на волята и саможертва на егото. За другата крайност още повече - фанатичната религиозност затънала в невежество.

Някои направления на психологията, извън традиционната психиатрия, развиват именно такива методологии, които да спомогнат личността по пътя на нейната интеграция и осъзнаване. Радващи се на крайно ниска популярност, засенчени от масирания маркетинг на най-новите поколения антидепресанти.

Осъзнаването и самопознанието са пътища на вътрешно развитие и постигане на психологическа или душевна цялост (думата психика от латински psyche (психе), означава "душа";) Понятията психика и душа могат да бъдат взаимнозаменяеми. стига да не се обременяват с религиозни пристрастия.

"Когато направиш нова грешка, това не е грешка - ти си научил ценен урок. Но когато правиш една и съща грешка отново и отново, това е голяма грешка. Грешката означава, че си "пропуснал да научиш" урока, който е дошъл пред теб. Не оплаквай грешката си - поучи се от нея."
Рави Шанкар

Човешката душа, също като вселената, има нива и многоизмерност, от най-повърхностни до фундаментални. Несъзнаваната част от нея е доминиращата, като черната материя в космоса. Психологическото несъзнавано е източникът на творчеството и изкуството от най-древни времена, на символиката, митологията и религиозните представи. Хората от древността са достигали до границите на своето съзнание отвъд които се намира този вътрешен мрак, откъдето струят неразбираеми образи и мотиви, непроницаеми за разсъдъка.
Далеч преди съвременната психология, древните учения оформяли методи и практики за развитие и разширяване на ограничената по рождение човешка съзнателност. "В себе си ще откриеш себе си" е казвал Лао Дзъ. А на централния камък над арката на входа към оракула в Делфи били изсечени ключовите думи "Опознай себе си". Алхимията също имала за свой предмет на изследване несъзнаваното, макар и хората тогава да не са разбирали с какво точно боравят. Именно, философският камък е бил алюзия за скрито съкровище вътре в душата. Душата, която по пътя на самопознанието, преминава през различни трансформации и пермутации, умира и се преражда обновена и пречистена, гладка, като самородно злато.

Аналитичната психология, като предмет, е едно усъвършенствано, интелектуализирано (с развитието на интелектуалното разбиране на хората) и осъвременено практическо учение за самопознание.
Самопознанието се изразява в задаването на въпроси относно себе си към себе си. В търсенето на скритите причини и взаимовръзки, зависимости и мотивации. Поставянето под въпрос "Защо правя така?", "Защо реагирам така?", "Защо еди-какво-си ме кара да се чувствам еди-как-си?", "Защо имам еди-какви-си поведенчески белези, какво ги поражда?" и т.н. и т.н. Достигането до отговорите, стъпка по стъпка, ниво след ниво, осъзнаване след осъзнаване, разширява съзнателността на търсещия. Всяко ново осъзнаване, всяко ново разбиране и прозрение, стават част от нас завинаги. Ключовете са: самокритичност, самонаблюдение, самодисциплина, интеграция на личността по пътя на вътрешния диалог за постигане на душевна цялост и градивно изграждане на характера.

Когато личността осъзнава себе си и забелязва своите несъвършенства, недостатъци, комплекси и всякакви грапавини и съзнателно се стреми към тяхното консолидиране, изглаждане, трансформиране. Когато постепенно личността съзнателно се моделира и изгражда себе си, усъвършенствайки се все повече по пътя. Това е осъзнатостта, вътрешното развитие, самоусъвършенстването. То е повече от вътрешен процес - самопознанието е състояние на ума и житейски път. Съзнателността е начин на живот.

Съзнателността, в този ред на мисли, може да се определи като разгръщащото се последствие от самопознанието, в което съзнанието се впуска за да опознае себе си.

Самопознанието - или себепознанието - е в основата и на учението на Иисус Христос, макар че по-късно това учение било напълно изкривено от църковната догма и изгубено в мъглите на вековете. За справка, Иисус е проповядвал равенство между хората, мъжете и жените, а по-късно, християнството налага един от най-суровите патриархати в Европа, съперничащ си само с този на сегашния ортодоксален ислям. И това е само един елемент, Иисус не е проповядвал "Невежеството е блаженство", това било съчинено от апологетите векове след смъртта му, с цел власт и богатства на шепи хора.

Вътрешното развитие се изразява в активност на съзнанието и мисълта. Два елемента, които трите Ааврамови религии, изобщо не са поощрявали, затова обществата ни днес са в такова примитивно състояние. Където първичността и инстинктивното владеят над хората и тяхното поведение. Използваме се взаимно и се тъпчем едни други, без-хуманно и без-етично, в едно дехуманизирано и крайно комерсиализирано общество на фалшивата индивидуалност. Като стадо в безумен бяг, в което всеки е сам за себе си. Караме се чии бог е по-велик и чия религия - по-права, докато унищожаваме природата, която дава живот на всички.

Съзнателност, будност и осъзнаване липсват крайно в света днес. Осъзнаването е нашето спасение. Това е, от което има нужда за да тръгнем по най-добрия път, различен от пътищата досега.

"Умният можеш да познаеш по отговорите, които дава.
Проницателният можеш да разпознаеш по въпросите, които задава."
Mahfouz Najib

"Живеем така, сякаш лукса и материалните блага са единствената цел на живота. Без да съзнаваме тяхната неустойчивост. 

Когато, за да бъдем истински щастливи имаме нужда най-вече от нещо, което да ни вдъхновява."

Albert Einstein

mindvolution.net

Какво помни душата по време на земния си път?

изображението не е част от статията

Повечето хора си спомнят себе си от две- или тригодишна възраст. Но оказва се, има и такива, които помнят момента на появата си на този свят, пребиваването в майчината утроба, както и събития, случили се с тях в предишни въплъщения и между тях.

Психологът Елизабет Халет в своята книга „История на неродената душа: тайната и прелестта на живота преди раждането” пише, че хората с пренатални спомени са много повече, отколкото си мислим.

Например учителката Никол И. разказва историята на своя ученик Майкъл. Майкъл бил син на нейна близка приятелка, починала, когато детето било само на няколко месеца. Тъй като жената била самотна майка, Никол се грижела за нея. Така тя завела приятелката си в болницата, когато дошло времето да ражда. А когато майката на Майкъл починала, детето било взето от роднини, а Никол за известно време изгубила това семейство от поглед, докато момчето не станало неин ученик.

Един ден в час Никол попитала учениците да опишат най-ранните си спомени. Майкъл в подробности описал как тя е завела майка му в болницата. Момчето съобщило, че са пътували в сива кола и дори запял мелодията, която звучала вътре… Освен това той си спомнил, че Никол спряла на бензиностанция, за да разбере пътя към болницата. Майкъл описал и някои нейни действия при пристигането в болницата – например, че тя позвънила на някого по телефонния автомат и облякла нечий пуловер, който лежал в чакалнята.

И наистина, Никол продала сивата си кола няколко години след раждането на Майкъл. Песента, която припомнило момчето, ѝ била от любимите, когато сядала зад волана. По пътя към селската болница те се заблудили, затова Никол спряла, за да попита за пътя. Наложило ѝ се да позвъни по телефонния автомат, тъй като в болницата нямало клетъчна мрежа. Освен това я било много срам, дето навлякла чужд пуловер – просто в чакалнята било толкова студено и жената премръзнала. Тя била сигурна, че никой не знае за това.

Между два живота

Още един герой от книгата на Халет – Майкъл Макгуайър, разказва: „Ясно си спомням себе си в състояние на безплътен дух, а след това – вече на Земята, в тялото на дете. Това малко прилича на операция. Първоначално се намирате на операционната маса и броите от десет до едно, а в следващия момент вече сте в двореца. Главната разлика както преди, така и след операцията вие сякаш сте в дрямка, а в моя случай мислите бяха абсолютно ясни.“

Джоуел на 30 години чула разказа от своята леля за това, че майка ѝ родила много трудно. Самата ѝ майка никога не била споменавала за това.

Според лелята раждането започнало неочаквано и не успели да откарат в болницата майката на Джоуел. Новородената изглеждала мъртва и леля ѝ я отнесла в съседната стая. Но скоро дошла акушерка, която успяла да върне детето към живот…

Това по странен начин се асоциирало със спомени, които преследвали Джоуел. Тя си спомняла себе си на някакво място, което трудно можела да опише.

„Там е много тихо и има много различни хора – разказвала тя. – Всички ние сякаш бяхме едно цяло, нито мъже, нито жени. Виждам това в моето съзнание, но не мога да го опиша. Няма гласове, но различавам думи. Някой ми казва, че е рано да се отказвам от живота, че ако искам да живея, трябва да вървя точно сега. Колебая се и чувам още един глас, който ми казва, че мога да почакам още малко. Но аз вече не мога да чакам, трябва да се връщам. Някой казва: решавай веднага.“

Очевидно за душата на Джоуел това е бил избор между живота и смъртта.

А ето разказа на Линда Парино:

„Спомням си, че сякаш плувах на облак. Около мен имаше много сини и розови облаци. Бях съвсем спокойна и чувах гласа на някаква жена, но не я виждах. Тя говореше много тихо, този разговор приличаше повече на общуване със самата себе си. Помня, тя казваше, че е дошло времето ми да отида на Земята и да бъда родена. Отвърнах, че искам да остана тук, в безопасност. Тя каза, че трябва да отида и че всичко ще бъде наред. Това са моите най-първи спомени и моят живот наистина е много щастлив.“

Реинкарнацията не е мит? 

https://zajivota.evolife.bg